— Затова именно си малък и незавършен. Има и повече. Да… другите, които чакат… пластове от други Аз-Там.
Ние сме едно цяло… да… Значи в съня аз бях… предварителен представител… скаут…
— Когато вече всички са се събрали, ти ще дойдеш със своите дарове. Ти повече няма да бъдеш малък, а такива, каквито сме ние. Всички останали ще дойдат с теб.
— Твоят процес същият ли беше? Само една част от теб ли дойде първа тук?
— С нас бе по-различно. Ти действаш по този начин, защото твоите разновидности са толкова многобройни. На нашата планета нашите завършени същества се научават и се настройват като един.
— Защо… защо спираме?
— Отговорът е точно над главата ни. Скоро ще се отвори. Навън можеш да усетиш Излъчвателя на енергийния лъч, който създава това, което ти наричаш сън.
Сънят… По-добър термин би бил от Хо дограмата…
Енергията е много мощна… огнена топка от енергия… Трябва да изпълня една функция… Излъчвателят ми напомня… Имам нужда да направя това…
— Разбираме, приятелю. Тръгвай.
… Ето, те идват, две фигури, едната свети повече от другата… приближавам се до Излъчвателя, много близко… Заслонявам ги от енергията щ Излъчвателя… отваряне на моите рецептори, за да помогна на екранирането… й си спомням за моите две части в съня… и чувствам пълния ефект от излъчването, но сега мога да го поглъщам, там, където те не биха могли… облян съм от излъчването… изпълване, поглъщане… колко повече… колко… Да, сега вече аз знам какво съм, какво съм бил от самото начало, какво ще бъда винаги… част от Цялото, неуморната част, която копнее да се върне, въпреки че живее, за да търси израз в работата, създаването, строенето, даването, развитието, оставяйки повече, отколкото взима, а над всички желания — да донесе обратно дарове от любов на Цялото… парадоксът на пълното сливане и продължаването на частите. Аз познавам Цялото… аз съм Цялото… дори и като частица — аз съм сборът…
… Частиците от мен в съня се оттеглят и аз се връщам обратно, спомняйки си добре съня и онова, което трябва да направя…
— Ти се разви и порасна донякъде, малкият.
… Има нещо — помня нещо, което трябва да направя… за нас. Какво става, когато ние навлезем и се присъединим към Цялото?
— Много се спекулира с това. Можем да ти дадем РОУТ, който описва евентуалния резултат. Ще ти бъде интересно, когато се върнеш към съня… към холограмата.
— Когато се върна? Трябва ли да се връщам към съня? Отново да загубя съзнание?
— Нямаш друг избор. Ти си незавършен. Но това съзнание ще се върне с теб. Ти не би изоставил онези, които те чакат, дори и да бе възможно.
— Така е.
— Вземи този РОУТ. Сигурно ще ти помогне да бъдеш търпелив, ти и сборът от теб.
— Сигурен съм, че ще ми бъде от полза. Но аз… ние… имаме огромна нужда да узнаем какво означава да бъдем завършени. Можете ли да кажете?
— Ти го знаеш много добре. Може да се каже с вашите думи.
— Благодаря. Приемам го.
— Необходимо е да преминеш през останалата половина на кръга, за да завършиш пътуването.
— Другата половина на кръга ли?
— Тя е много по-лесна. Довиждане, малечко.
Воден от чудесната нужда да осъществя завършването, аз започнах да се връщам. Потокът спря зад мен, чакайки да влезе. Само проблясването на мисъл за влизане доведе до, огромно очакване.
… Обратно към съня… върни се обратно към съня…
Как стигнах там? Какво направих? Споменът започна да се прокрадва… движейки се срещу течението на енергия-та, използвайки техниката на подскачането на въженце на малките деца… Как да го започна? Да… по течението би било лесно… използвах обичайното подскачане, което добре познавах като дете в съня… подскачане, подскачане…
… И мигновено през тясната цепнатина… спирала от дечица, които играят… спирам точно до облаците от дъга… колко отдавна бе, когато лежах там, започвайки да обмислям… сега нахлу порой от спомени, моето Аз-Тук… останалото е лесно… само настройване на фазата…