… Обратно на Интерстейт, по-рано — толкова трудно, а сега лесно… смътни картини и вибрации… имам последния РОУТ… вълна от смях и облекчение… Приятелят Пътешественик ме разбра… той знаеше колко съм нетърпелив! Все още има радост… и вече знам максималното… невероятно, въпреки че се случи… странно, ярко познание, да бъда в съня, знаейки, че това е сън и притежавайки чувствата на съня… въпреки че съм все още буден, пулсирайки с това, което съм извън съня, Има ли въобще начин да изразя тази форма на вълната в съня, без да нарушавамилюзията? Или дали планът, е точно този да наруша съня… Затова трябва да премина още веднъж до другия край на кръга. Знам какво е това… да се движа до другия край на Интерстейт, не отвън, а по нея. Ако използвам моите техники за настройване във фаза — „бързо превключване“ и „екип“10 едновременно…
… И внезапно се придвижвам… преминавам през пластовете-на Аз-Там… бяха си отишли… през Териториите на системите от убеждения… те трептят… минавам покрай синята планета… и гледам как се връща към прашния кръг… всичко се движи, всичко се движи… отново вървя срещу течението, отивам обратно — там, откъдето той е започнал… гигантско цвете от частички и светлина, лъкатушещи заедно обратно… обратно в лъча… лъч… влизам в него, движа се с него… мога ли да го понеса? Толкова е силен…
… И ето го… Излъчвателят! Не, нямаше звън на камбана… идваше от Излъчвателя… създаването на холограмата… и ето го там, връщащият се поток от едната страна… кръг… затворена верига… кръг! Сега вече знам… сега знам!
… По-добре да се връщам, обратно към моето Аз-Там… трябва да им съобщя… лесно и бързо… „бързо превключване“ и „екип“…
— Рам, ти ли си?
— Той е. Твоят скаут се върна.
— Контролирай излъчването си! Изгаряш ни!
— О, съжалявам. Така по-добре ли е?
— Когато разруши свързващата брънка, не знаехме дали ще да се върНеш. Но ти го направи! Сега можем да действаме. Но първо ще е по-добре ти да…
— Имам го! Имам това, от което се нуждаете!
— Спри и слушай, ще го сториш ли?
— Това пък какво е?
— Ти трябва да се върнеш обратно във физическото си тяло. Сега.
— Защо? Нещо не е наред ли?
— Опитвахме се да ти изпратим мисъл. Когато свързващата ти брънка се счупи, тя също те отдели от твоето физическо тяло. Ако не се върнеш бързо, можеш да го загубиш. Точно сега не е моментът.
… Щом те бяха обезпокоени, и аз бях! Те ми предадоха вълна от енергия, щом започнах бързо пренастройване назад към физическата фаза. Тялото бе шокирано. И аз бях шокиран — то бе толкова студено, кръвното налягане — съвсем слабо, пулсът — едва се долавяше, сърцето ми бе близо до фибрилация. Щом започнах отново да дишам дълбоко, тялото бавно започна да се затопля и да се връща към нормалното си състояние, но мускулите бяха вдървени… ще са необходими няколко дни, да ги върна към разумно действие…
Наистина бяха необходими няколко дни. Физическото тяло най-накрая се върна към нормалната си форма. Същността ми обаче не. Нямаше просто Различен Мироглед, а помнене на неограничена свобода, на винаги толкова слабо мъждукащата искрица на Последното Право на Избор.
Вече знаех, че притежавах липсващото Основно!
Най-малкото сега имам сълзи, които мога да проливам, бузи, по които те могат да се стичат, и любяща ръка, която да ги избърше. Колкото до даровете — когато дойде моментът, мога да си ги взема с Мен. Може би ще става все цо-трудно и по-трудно да стоя тук. Пътешественикът не може да чака вечно.
И сега вече аз се оглеждам наоколо. Към чудесния план, към прекрасно създадената редукция на идеи в практическо приложение. Към това как живият механизъм се настройва към промени в околната среда. Гледам листото на едно дърво, достатъчно еластично, за да устои на промените в напора на вятъра, опънато и набраздено от обратната си страна, така че винаги се обръща нагоре с лицевата си страна.
Гледам котенцето-изследовател, което за една седмица Научава повече, отколкото до края на живота си. То се учи как да използва вградения си калкулатор, измерващ разстоянието от пода до масата, и натиска спусъка на точното количество енергия, която му помага да надскочи пет пъти своя ръст и да се настани безпрепятствено върху масата.
Моето познание се разпростря към земята, въздуха и морето, които действат в дълбока симбиоза, за да предоставят всичко необходимо на милиони — не, на милиарди форми на живот, които населяват това място.