Кое се е появило първо — необходимостта или идеята?
Тук е и добавеният пласт на моя мозък, който ми даде шанса да мисля, вместо простичко да съществувам. Да бъда това, което съм. Това дали е било планирано в конструкцията или е само експеримент, за да се види ефектът? Или може би е имало някаква друга причина, която все още не е известна?
Хаос, организации, разновидности — те всички са едно и също нещо.
Дори и ако всичко може да бъде в края на краищата повторено точно, бих искал да се срещна с Първоначалния Дизайнер. Някога…
16. Крайпътна гледка
Минаха много седмици в размишление, докато се възстановя след интензивното ми пътуване по Интерстейт. Макар че да се каже „по Интерстейт“ е само отчасти правилно. Трябваше да се обърна в друга посока, за да стигна до крайната цел.
„Възстановяване“ е друг погрешен термин. Със сигурност не се възстанових, нито пък някога ще успея. Промяната е постоянна. Нямам понятие колко много други хора са имали същото преживяване и са се върнали, за да разкажат за него. Всеки разказ би бил оцветен от индивида, цивилизацията и епохата, в които се е случил. Така бе и с мен. А думите и аналитичният синтез са неадекватни, за да пресъздадат цялостното значение и влияние на преживяното.
Основното, липсващото Основно, сега вече за мен бе Познание. Не вяра, надежда или упование, нито предадено по интуиция или емоция, а точно фиксирано познание в моето разумно съзнание. Разбира се, то през цялото време си е било, там, но аз не успях да разпозная множеството бледи от доказателства, такива, каквито бяха. Възприемането не е същото като Познанието.
И така… Познатото Основно. Материалната вселена, заедно с цялото човечество, е един непрекъснат и продължителен съзидателен процес. Разбира се, съществува Създател. Кой или какво е този Създател, лежи извън Излъчвателя или Отвора, а там аз не съм бил. Затова тази част не я познавам. Поне засега Всичко, което притежавам, е зашеметяващото преживяване, което имах в лъча, близо до Излъчвателя, и произтичащият от това съзидателен процес, докато той се случва в този свят и у мен. Това аз възприемам с моя Различен Мироглед.
Разумното човешко съзнание е размишлявало в продължение на цяла вечност за нашия Създател извън този Отвор. Не можех да се включа в това по причини, които вече са ви известни. Поради продължаващата употреба на названието „Бог“ в безчетни вариации, аз се съпротивлявах на всеки опит за идентификация в каквато и да е описателна форма. Забулването в тайна и погрешното тълкуване биха били твърде големи. Сега знам защо се съпротивлявах. Същото се отнася и за думата „Духовен“ и много други общоприети термини.
Познанията са следните:
Той, нашият Създател:
— е извън рамките на нашето разбиране, докато ние оставаме хора;.
— е дизайнерът на непрекъснатия процес, от който ние сме част;
— има цел за това действие извън нашата способност да разберем;
— извършва регулиране и фина настройка р този процес, когато е необходимо;
— не изисква преклонение, обожание или признание;
— не наказва за „зло“ или „престъпления“;
— не помага, нито пък пречи на нашия живот; Мечтата за връщане с дарове е неделима част от плана. Най-важното — дадох си сметка, че няма думи, които да напиша или изрека, няма музика, която да създам, за да мога да предам напълно това Познание на друг човешки разум. То би могло да дойде само чрез директна индивидуална опитност. Същността бе как да стане това.
После установих, че процесът на предаването бе две трети завършен — действаше в рамките на учебната система, която бяхме създали в нашия Институт.
Първо трябваше да се уверя защо имаше нужда за това предаване на другите. Припомних си моята среща с безименното огромно същество близо до Отвора. Бях незавършен, както ми бе казано. Бях твърде „малък“. Частта от мен бе „недостатъчна“. Аз не знаех нищо за „даровете“, които трябваше да ме придружават, когато минавах през Отвора.
Спомних си човешката цивилизация отпреди хиляди години, която бях посетил. Те бяха повече от милион на брой. Бяха получили техния Сигнал и се приготвяха да тръгнат като едно комплектно устройство. Спомних си също внезапното „примигване“ — изчезването на стотици, дори хиляди от събраните хора, които вече не бяха във физическо състояние, в близките до Аз-Там пластове, свързани заедно. Последно си спомних за посещението, което направих преди няколко години, когато се озовах в бъдещето — след около 1500 години, в една нечовешка цивилизация, от която и аз бях част. Те — или ние, бяхме на предела на тръгването като едно единно цяло. Моето посещение бе нещо като финално закриване, за което те бяха чакали, което аз тогава не успях да разбера.