Лесно е да се разбере защо толкова много учени и професионални медици са нихилисти или атеисти в публичната си изява. Но дори и така, мнозина принудително са насочени към религиозната представа за оцеляването, дължащо се на изкуствен натиск или скрити надежди и вини. Нещо повече, научните и медицински изследователи са неволни участници в хипщическия процес на Системата за Живот на Земята. Като такива те са предразположени да приспособяват своите научни факти така, че да са-подходящи за нуждите им толкова, колкото и всеки друг. Въпреки това някои от нашите най-велики учени са достигнали до заключението, че ние сме нещо повече от нашите физически тела или поне че нашият разум е нещо повече от информацията, излизаща от нашия мозък.
Голяма част от нашето научно познание не е свързано с никое постижение, което се опитва да направи от Нищо Нещо. Затова ние съвсем неохотно го отхвърляме. Научното усилие е почти напълно впримчено в Системата за Живот на Земята и материалнто време-пространство твърде малко е приложимо на това поприще. Нито пък религиите и философиите ни предлагат много помощ В продължение на хиляди години религиозните мъже са се опитвали да ни убеждават да вярваме във възкръсването след смъртта. Използвани са огромно количество техники в опита да се помогне на последователите в етапа на Познанието, но твърде малко, ако въобще някой все пак е успял.
И ето ние се връщаме към индивидуалната опитност.
Ако бе възможно да се пресече границата, за да се посети областта на така нареченото Нищо и някой да се върне обратно, за да го опише, тъй като това не е ясно забранено от религиозните вярвания, то би довело след време до широко разпространено Познание и свързаното с него елиминиране на страха. Но все пак ние не знаем как да го направим.
Макар че съществува вероятността ние вече да го правим, но просто да не си спомняме.
Ако ми бе известно, без и най-малката следа от съмнение, какъв бих бил и какво бих правил след като умра, това би ме променило радикално. Бих изживял физическия си живот до краен предел, без сянка на спотайване зад всяка секунда, сянката, която казва: „Едно погрешно движение и времето ти приключва!“ Ако знаехме, че всеки от нас има възможност да избира да си тръгне, когато е сигурен, че нашето материално бъдеще не съдържа повече и капчица светлина, колко променен би бил нашият живот! Ако имахме сигурността, че независимо какво ще се случи, бихме могли да продължим любовните си връзки извън Системата за Живот на Земята и време-пространството, ако само бяхме сигурни, че когато любимият човек си отиде, ние ще знаем без съмнение къде можем да го намерим — каква чудесна свобода бихме притежавали!
17. Повече работа за прогреса
След като бях направил преглед, доколкото ми бе възможно, на твърде малкото стойностни данни по отношение на живота извън Системата за Живот на Земята, реших, че единственият начин е обръщането към персоналното описание. Онова, което търсех, бе станало нещо като застраховка срещу смъртта, а личните обстоятелства сега показваха, че необходимостта от него бе потискаща. Личностната ми Същност ми казваше, че не е толкова трудно, колкото си бях мислел, и имайки това наум, започнах моето търсене.
Съществуваше малка група от онези, за които знаех отлично, че наистина съм срещал след техния физически край, по време на преживяване извън тялото. Тази група включваше баща ми, който почина една година след като бе получил мозъчен инсулт и в резултат бе загубил говора си. Намерил го бях в една малка стая с прозорец, очевидно възстановен, й той ми бе оказал горещ прием. Там бе също и приятел инженер, Чарли, който почина след инфаркт и когото открих в колиба на морски бряг. Друг мой приятел Агню — пилот и изследовател — срещнах месеци след фа-, талната самолетна катастрофа, в нещо като изследователска лаборатория. Бе много възбуден около нов проект. Също Дик, доктор по медицина, мой приятел, който почина от рак в стомаха. Когато го срещнах, той изглеждаше по-млад и в добра форма, и разговаряше с двама други мъже в нещо като офис. За кратко срещнах й майка ми, макар това да не бе по време на ОИТ. Тя се появи на предната седалка на автомобила ми, докато отивах на работа, само няколко минути след като бе починала в една болница в Оклахома.