За обективното проучване, ако някой е толкова смел, че да реши да го стори, всичко, от което се нуждае, й да се придвижи до това състояние на необвързаност, точно до последните останки от някаква директно свързана със земния Човешки Мозък дейност, в нематериалното Там. Твърде много прилича на отразен слой, извън който ефектите рязко се затъмняват. Препоръчително е бързото преминаване през него. Сякаш някой се опитва да си проправи път през скимтяща, сърдита тълпа — точно така звучи, с милиони акценти и езици.
А сега обратно при моя ИНСПЕС приятел. Ето и кратък цитат от една от ранните ми срещи, когато излизах от тялото си и се придвижвах до точка, съвсем близка до М-Банд.
Чудя се дали може да се разбере колко силна е неговата или нейната светлина. Възможно ли е да е извънземен въпреки всичко?
— Ще привикнеш към светлината. Ти ни облъчваш със същата радиация… но ние щ сме извънземни, както вие го разбирате.
— Вие четете онова, което си мисля?
— Самата истина. Точно както и ти постъпваш с мен.
— Нима мога?
— Правиш го частично сега, но само на повърхностната част.
— Да, прав си. Наистина не са думи и звуци … няма въздух, който да вибрира… но просто в мозъка… да.
— Това, което наричате същност, то наистина помни.
— Знаеш ли, наистина помня… помня те… чувството за теб…
— Добре е, че не изразяваш страх. Можем да постигнем много, когато препятствията са премахнати.
— Е, останали са ми малко страхове…
— Но те не ръководят възприятията ти. Например защо в този момент не си изпълнен със страх?
— Не знам, но не се страхувам. Това е истина. Точно в този момент съм тук, приказвайки с теб разумно… с теб, някой, който ми е твърде познат… ярко светеща фигура, която някои хора биха превели като Господ, като ангел или в краен случай като някой извънземен. Въпреки че ние разговаряме точно като двама най-обикновени мъже… освен че не използваме Думи!
— Разликата е в липсата на страх.
— Има толкова много енергия… Кой си ти всъщност? Или може би трябва да кажа: Какво си ти? Сега имам смелост да попитам.
— Този път е извън възможностите ти да разбереш. Но скоро и това ще стане.
— Може ли да се срещнем отново?
— Всичко, което трябва да направиш, е да помолиш за помощта ни.
— Имаш предвид медитация? Да казвам молитви?
— Думите и ритуалите са без значение. Важна е мисълта… чувството… това е сигналът. Ако се подаде верният сигнал, ние ще можем да помогнем.
— Позволи ми да се уверя в това. Ти не си Господ… Бог… но може би някой от друга планета?
— Не, не съм от друга планета.
— Ти не си ли онзи или един от онези, които са ни създали… Земята?
— Съжаляваме, че трябва да те разочароваме. Но бихме могли да ти дадем онова, което имаме по отношение на съзидателния пропее. Желаеш ли го?
— Ами да. Да!
— Това е, което имаме…
Вях преизпълнен, почти повален от вълна от огромна енергия, безкрайно мощна вибрация от твърде висока честота. Това ми бе известно като РОУТ2, нещо като кълбо от кондензирани мисли и идеи.
— Твърде много ми дойде! Не мога да разбера всичко наведнъж…
— Ще успееш, когато го разучиш на спокойствие.
— Благодаря.
Настъпи пауза, преди ИНСПЕС да се свърже отново.
— Ти още не си сигурен в твоя прогрес и израстване.
— Наистина не съм сигурен… Мисля, че знам целта си, задачата си. Несигурността е тази, която се мъдри помежду ни.
— Какво възприемаш за своя цел?
— Ами… струва ми се… да служа на човечеството.
— Това, разбира се, е благородна цел. Тя ще бъде вечно присъстващата ти мечта за постигане на съвършенство. Когато повече няма да си човек, мечтата се фокусира към различна посока. Но има и други цели.
— Някаква по-важна цел? Не, не искам да кажа, че… една мечта, различна от човешкото преживяване?
— Справяш се много добре.
— Често се чудя за това.
— Ще откриеш отговора… Сега вече чувствам, че се нуждаеш от връщане във физическото си тяло.
— Ти четеш мислите ми! Не знам какво е това, но наистина трябва да се върна. Как ще се срещнем отново?
— Всичко, от което се нуждаеш, е да задържиш този миг в съзнанието си и аз ще дойда.
— Благодаря ти.
Връщането във физическото бе безпрепятствено. Сигналът бе подаден не от обичайния пълен мехур, но от любимата ми котка, лежаща на възглавницата до главата ми; Сигурен съм, че бях проверил стаята, но тя някак се беше промъкнала вътре. Толкова бях възбуден, че въобще не се раздразних.
След тази неочаквана среща с ИНСПЕС започнах да гледам по друг начин на моята цел да служа на човечеството. Това бе идеята ми в продължение на много години — да помагам на хората да постигат върховете на съвършенството като човешки същества, не дори проектирани от настоящата култура. Да добавя някаква цел извън тази бе, разбира се, вълнуващо нещо. Различният ми Мироглед бе главният фактор, насърчаващ това.
2
Познание, съкратеното на Рилейтид Органайзд Тот Енерджи — Свързано организирана мисловна енергия. (Бел. прев.)