— Те са много, дори и да не си го проумял, Ашанийн. И ли може би предпочиташ да те наричаме Робърт?
— Робърт или Боб, моля. Физическите ми приятели ме наричат Боб. Името Ашанийн може и да ги затрудни.
— Някои може и да те познават със старото ти име.
— Започвам да го усещам. А аз се опитвам да си спомня твоето име. Ти си… съпругата на… Айлиън, да, Айлиън!
— Приятелка е по-добрата дума.
— Ти си… Невис.
— Добре.
— Сега ми е необходима малко помощ. Местата, които съм посещавал и където бяха моите приятели, те са просто продължение на това тук, нали?
Така е. Но ако те притежават силна вяра, те ще последват тази заповед и ще отидат там, където вярата ги води. Ще има други от същата вяра, които чакат, за да им помогнат. Остави ги да си отидат и нека бъдат сами. Те принадлежат на тяхното там.
— Но всичко това… нали не е просто друга вяра? Невис се разсмя.
— Не в обикновения смисъл. Не участват религии, само преживявания. Тук планът е просто да се предостави позната обстановка за облекчение на тъгата.
— Тогава това място…?
— То е творение, което е тук и ще бъде тук, независимо от твоите убеждения. Няма да изчезне, ако ти не вярваш, че съществува.
— Кой го е направил?
— Човешка цивилизация преди много хилядолетия. Те са си отишли отдавна. Нуждаеш ли се да научиш нещо повече?
— А какво става с онези, които просто желаят или се нуждаят да се върнат към това, което нарекох тяхното Аз-Там? Сигурен съм, че разбираш какво искам да кажа.
— Разбирам. Това е посоката на повечето, които тръгват оттук.
— Значи, когато ние водим хора тук, вие ги успокоявате и им давате възможност да решат какво искат да правят после.
— Така е. Ние им показваме какви възможности има. Паркът е само стартовото място. Ти ще бъдеш удивен, когато видиш всичките малки индивидуални места, които жителите са създали.
— Има ли правила?
— Само едно. Да не се налага волята на един над друг.
— Благодаря ти за помощта. Имам още много работа, както изглежда.
— Ще разбереш, че е по-лесно, отколкото си мислиш, Боб.
— Това познание… за тук, за мястото, където се отива след смъртта… където да срещнеш… това познание преди събитието… то дава абсолютна свобода!
— Наистина. Виждам, че получаваш сигнал да се връщаш.
— Да… Има още толкова много да уча тук… Но трябва да тръгвам. Имам още един въпрос…
— Няма нужда да питаш. Съзидателните процеси, чиито резултати ти видя, са вече познати на нас, хората. Й баща ти сам си построи собствената стая.
— Нямаше нужда да питам. Та на сен!
— Ти си спомни! Фразата за сбогом отпреди стотици хиляди години. Та на сен!
Връщането бе лесно и безпроблемно. Аз наистина имах още твърде много да върша!
18. Новата посока
Сега, когато знаех вече какво трябва още да се направи, възникна един нов въпрос. Как можех да организирам всичко това, което бях преживял, в такава форма, че то да може да бъде абсорбирало и вкарано в действие от други? Не само това: Как можеше тези преживявания, които за мен се бяха проточили с години, да бъдат сгъстени в рамките на времето така, че другите да ги намерят практически-приложими и подходящи? Това не бе процес, който можеше да се приложи чрез пробване и грешка. Онова, с което в кратки срокове трябваше да се справям, бе буквално въпрос на живот и смърт. Още от първия път трябваше да бъде колкото се може по-правилно. А събития в собствения ми живот ми казваха, че разполагах със съвсем малко време.
Но аз бях късметлия или вероятно това не бе добър късмет в изпълнение или завършване на план, започнат преди повече от три десетилетия, когато ние за първи път започнахме изследване на човешкото съзнание. Защото имах на разположение всички ресурси на нашия Институт, който в продължение на много години доказваше, че бе възможно индивидите да бъдат доведени точно до тази междинна точка между физическия живот и смърт, и помогна на някои от тях най-малкото да погледнат оттатък. Без съмнение бе доказано, че нашите процедури бяха безопасни и нашите участници имаха огромна полза: Лявото ми полукълбо ми каза, че бяха необходими две неща. Първото бе изследване на честотите на мозъчните вълни, преобразувани в сигнал, което ще позволи на отделните разумни създания безопасно да пътешестват извън междинната точка и да се връщат, когато задачата е изпълнена. Второто бе програма, която да е подходяща и ефективна за огромно разнообразие от хора, които биха били привлечени от възможността да служат на онези, които повече не са във физическо съществуване. И така започнах работа с най-близките ми колеги. Най-простото нещо бе да се намери заглавие на програмата: Лайфлайн11.
11
Лайфлайн е планирана да бъде ефикасна, независима. Буквално линия на живота; 2. Въжено, с което е свързан водолазът. (Бел. прев.)