Фокус 28. Извън не само от време-пространсгвото, но и от човешката мисъл. Заселването на 28 или по-нататък ограничава всякакво връщане към физическото човешко тяло.
Онези, които са обучени по системата Лайфлайн, стават познати и се чувстват удобно при тези различни състояния. Всеки индивид бива поканен да създаде свое собствено и специално място в рамките на Фокус 27, място, където той може да се върне по желание. Формите, които тези места приемат, са толкова разнообразни и уникални, колкото и самите участници, вариращи например от дървени колиби до спокойни ручейчета, или гъсти гори, острови в Южно море, кристални палати, или ъгълчета на нечие сърце. Връщането към нечие място на Фокус 27 се улеснява чрез употребата на разпознавателен звуков код, лично избран символ или изображение, които индивидът създава и вгражда. То действа като резонантно работно устройство, което води индивида обратно.
След като веднъж участниците се запознаят с обхвата на фокусните нива, те биват обучени как да помагат на онези, които вече не са във физическо съществуване и се нуждаят от помощ. Те постепенно се настройват към фазата на Фокус 27 и там вече могат да поискат помощ и ръководене за себе си. После се връщат към фокус 23, понякога придружени от водач или помощник, където биха могли да бъдат привлечени от ситуация, в която е необходима тяхната помощ, с цел някой друг да се придвижи по-нататък. Има вероятност този някой да откаже да възприеме факта на неговата или нейната смърт, иди пък да не желае да си отиде, което се дължи на възприета изгода от продължаването да бъде присъединен към физическото. Участниците търсят връзката с такива иидивиди, окуражавайки ги да се освободят и да се движат по-нататък. Ако тази подкрепа е успешна, както често е, двамата, вероятно придружени от водач, се придвижват заедно към фокус 27. По пътя някои индивиди се изплъзват към териториите на Системата от убеждения на фокус 24–26, където ще бъдат посрещнати от онези, които имат същата вяра и надежда като тяхната. Други ще продължат към Центъра за приемане на Фокус 27, където евентуално може да бъдат поздравени от своите любими, които вече не са във физическо съществуване. Тук те-имат възможността да бъдат посъветвани по отношение на следващата стъпка, която трябва да предприемат по пътя на развитието.
В съответетвие с тази следваща стъпка съществувате няколко възможности за новопристигналите, а между тях са и следващите:
— обединение с любими, които преди това са извършили прехода;
— общуване с онези, които все още са живи във физическото състояние;
— подновяване на контакт и връщане към Първичната Същност (тяхното Аз-Там);
— връщане към преживяване на друг човешки земен живот;
— среща и обсъждане с онези, които са от същата вяра, което би могло да включва тръгване към тази територия на Системата от убеждения;
— временно възприемане ролята на „спасяване“;
— възприемане на дейност от физическия живот в други форми (нечовешки) и на други места (където и да е във вселената);
— участие в обучения и изследвания на други фази от Целостта на Съзнанието.
Когато решението е взето, индивидът е свободен да поеме по избрания път.
споменът, Участниците в програмата Лайфлайн са подтиквани да търсят колкото ее може повече информация от обектите на тяхното освобождаване. Това означава личностни подробности като име, възраст, адрес, щат или държа-ва на произхода, дата и причина за смъртта (пътно произшествие, болест, природно бедствие, война и т.н.), професия и други подробности, които биха били подходящи. Сбогуването най-общо е несловесно и често се осъщестява по методана РОУТ — кълбо от мисли.
Щом получената информация е достатъчно пълна, тя се препраща поткъсно на Изследователския отдел „Лайф-лайн“, който започва процес на доказване или валидиране в движение. В повечето случаи досега не се оказа възможно да се получи достатъчно такава информация, така че усилието да има смисъл. Този тип формално разпитване често е неподходящ при условията на освобождаването. Но в малко от случаите се получи достатъчно информация, за да се извърши сигурно доказателство: личност със същото име, възраст и на същото място бе починала по този начин и по това време. За повечето участници това нямаше значение — те бяха така убедени в истинността на процеса, че не се интересуваха от този вид проверка. Въпреки всичко Институтът чувстваше, че това е важно да стане, независимо че след като вече двадесет или тридесет случая бяха потвърдени, целта за търсене на повече сякаш вече изглеждаше незначителна.