Понякога участниците правеха връзка на фокус 23 с някого, когото те разпознаваха — роднина или приятел, починал наскоро, който от своя страна също ги познаваше. Когато това се случеше, имаше забележителна разликата в „усещането“ за разпознаване — нещо като разликата между ходене в стая с непознати и влизане в помещение, където някой приятно е изненадан да срещне сестра или брат. Разпознаването е мигновено и се получава повишаване на енергията в обмяната. Най-често участниците попадат на някого, когото никога преди не са виждали. Може да е някой от различна цивилизация или епоха във времето, на всякаква възраст, с всякакъв цвят или вяра.
Онова, което изненадва повечето участници, все пак е, че докато са ангажирани с тяхната мисия, те откриват, че по същото време освобождават загубени части от самите себе си. Те могат да се изявят като техни същности от из-минал живот, които са останали на Фокус 23. Откриват се и някои, които са се устроили в териториите на Системата от убеждения на Фокус 24–26, но са започнали чрез постепенно съмнение по отношение на убежденията, притежавани някога от тях, да „изпадат през пукнатините“, където ги има, точно на тази система. Други може да се появят като фрагменти от сегашни житейски личности, аспекти, които внезапно са изчезнали или са били откъснати от Личностната Същност. Например личности на деца, който са изчезнали вследствие на физическа травма или болка, или са били емоционално малтретирани в техните семейства и сега търсят да бъдат обединени.
Ръководството, което може да бъде изискано на Фокус 27, се проявява според участниците в най-различни форми. Може да се изяви външно или да се усети вътрешно. Може да бъде постоянно през всичките преживявания или да се променя от време на време. Записите включват споменаване на „светеща бяла форма“, индивид, наречен „Сам“, закачулена фигура, която се разкрива като известна филмова звезда, малко кученце — синьо на цвят, човешка ръка, гласове, които казват: „Ние сме тук.“ Някои участници не разглеждат ръководенето като нещо отделна от самите тях при всеки случай. „Ръководството и аз — ние сме едно“ — докладва един от тях.
На това място трябва да изясня, че голям брой приемат прехода си без трудности и не могат да бъдат открити на Фокус 28. Тук са включени и онези, които предварително са се подготвили или са били подготвени от други, така че те не могат лесно да прережат връзките си със Системата за Живот на Земята, както и онези, които са силно окуражени от своите убеждения. Те преминават покрай Фокус 23 на собствен ход, към Фокус 24–26,27 и понататък.
Обитателите на Фокус 23 варират точно както човечеството. Оставяйки настрана онези, които са познати на своите „освободители“, за тях се докладва, че произхождат от всяка точка на света. Малцина са „чакали“ два или три века, а някои и повече, но по-голямата част са починали наскоро, през последните двадесет — тридесет години. Много от тях са жертва на нещастни случаи, природни бедствия или такива, причинени от човека, а доста честа е и внезапната смърт. Мнозинството желаят и са готови да напуснат, въпреки че някои показват привързаност към любими хора — роднини и приятели, и отказват да тръгнат, докато не бъдат обединени или подсигурени.
Описания от участници за онези, с които са се срещнали, включват и споменаване на няколко деца, убити при пътни произшествия, четиридесет и пет годишен мъж, задавен от храна, пианист от Прага, починал от СПИН, майка и две деца от Камбоджа, които стъпили върху мина, бебета от нигерийската провинция Биафра, починали от недохранване, войник, убит през войната в Персийския залив, новородено бебе от Милуоки и тийнейджърка, загинала от свръх-доза наркотици. В някои случаи бе събирана по-подробна информация. Един от участниците срещнал жена, родена на 22.03.1922 година, починала в Отдън, щата Юта, на 15-март 1972 година, която е съобщила своето име, това на съпруга си и имената на трите си деца Друг пример е пианистът от Прага, който вече бе споменат. Той разкрил името и възрастта си — двадесет и осем години, живеел с родителите си, учил в Парижката консерватория и умрял в болница. В трети случай става дума за петдесет и седем годишна графична дизайнерка (казала е името си), която умряла през декември 1991 г. от сърдечен разрив по време на байпасна операция в болницата в Скотсдейл, Аризона.
По време на освободителния процес участниците не изпитват чувство на страх и най-общо не са докоснати от чувства. Изключения от това правило могат да се получат, кога-то бъде осъществен контакт с роднина или любим, или когато участниците разберат, че това е изгубена част от самите т тях. Следващата извадка от един запис илюстрира това: