„Аз научих, че «облекчаване и освобождение» не е нужно, за да помагаме на други, а no-точно за да служим на самите себе си, като по този начин го правим също и за другите.“ (К. Л., Албъкерк)
„Никога преди не бях чувствал, че преживявам смъртта на майка си. Тази седмица бе наистина освобождаваща — за мен от емоциите, обграждащи тази загуба, и вярвам, че майка ми също е била освободена.“ (С. К., Аляска)
„Една частица от мен сега съществува на фокус 27. В съзнанието ми повече няма въпрос къде ще отида, когато умра, и какво ще правя през остатъка от живота си.“ (Бил Оукс, Орегон)
„Другата част, такава, каквато бе, не трябва да се усеща като чужда, мистериозно място извън представите, защото то е само пренастройваш към друга фаза. Промяна на възприятието заедно с неуловимо познание на всичко, което е нужно.“ (Е. А., Каролина)
„Имам нова представа, че наистина представлявам част от едно цяло.“ (К. С. К., Франция)
„Научих, че можем да бъдем от полза извън тази действителност, използвайки материалните си способности.“ (К. С. К, Севиля, Испания)
Един от участниците много ясно е изразил как е възприел преживяването, макар че през седмицата не е освободил някой от „другите“ от Фокус 23.
„Вероятно защото вярвам, че сам не можеш да предоставиш значително ръководство, без да си уравновесен и цялостен, аз разглеждах този Лайфлайн процес на освобождаване като обединителен за различните аспекти на Цялостната ми Същност, до която по една или друга причина нямах съзнателен достъп. Тези аспекти ще включват минали животи или просто мощни емоционални мисловни форми, които държат блокирана част от енергията ми и ограничават познанието ми. Определянето на трите нива след фокус 21 бе съвсем подходящо за това приложение, където Фокус 22 и 23 бяха отражение на всякакъв вид бъркотия, Фокус 24 и 25 — извор на вярата или дезинформацията, на които се базира срамът, а после Фокус 27 предоставя чистата и ясна светлина на същността на всеки. Отивайки първоначално на Фокус 27 и възвръщайки си моята собствена светлина, аз бях no-способен отпреди да се обърна с лице към собствената си тъмнина. Усетих ново чувство на завършеност, мир и хармония. И може би следващия път ще резонирам в задоволителен баланс, за да помогна на останалите, които са се загубили из хаотичните мисловни форми и тъмнината.“ (Дхк. Тейлър, Ню Джърси)
Институтът притежава нарастваща картотека от участници и техните описания на освободителните им преживявания. Те не се ограничават само със случаи по време на програмите. Мнозина откриват, че като се върнат по домовете си, са способни да продължат процеса, обикновено по време на сън. А има и някои, които са се включили в процеса преди да се присъединят към програмата. И сигурно има много други, които също са участвали, но не си спомнят. Тези описания представляват една чудесна колекция, в голямата си част трогателна и мъчителна. Извън контекста на програмата много от описанията сякаш се простират до царството на фантазията. Но не е възможно някой насила да бъде убеден, че събитията, който е преживял, са нещо друго, освен пълна истина.
Следващата извадка от картотеките е от един участник в най-ранните програми:
„Хванах моя помощник от Фокус 27 и отидох на 23, за да чакам. Точно когато бях готов да се откажа и вече се съмнявах, че ще срещна някого, една дребна ирландска дама ме погледна и каза: «Чакай… чакай! Не си отивай обратно без мен!» Тя мигновено скочи във водилото ми (двойно пирамидален смарагд) и не спря да говори през целия път до 27. Когато пристигнахме и влязохме в Парка, тя ми каза името си — Елизабет МакГауън (или МакКауън). Тя добре знаеше, че физическият й живот е свършил и ме бе чакала, за да я заведа при съпруга й и дъщеря й, които вече бяха пристигнали на 27, за да я посрещнат. Тя каза, че е от Каунти Корк и ме поправи, когато го-нарекох Корк Каунти. Смъртта й настъпила през 1919 година, когато била шивачка. Мъжът й се казвал Ричард, а дъщеря й, която бе около тридесетгодишна, бе Ейми. Преди да успея да открия нещо повече, те всички изчезнаха.
Тъкмо се чудех какво да предприема после и ето че се появи баща ми. Това бе неочаквано и много емоционално за мен, тъй като аз и той не бяхме разрешили много неща помежду си, когато той умря през 1985 година. Той преживя осем години в тежко пиянство след смъртта на майка ми, Опитвах се да го подкрепям, доколкото ми бе възможно, в продължение на пет години, но разбрах, че той ще ме унищожи. Не поддържах връзка с него през последните три години от живота му.