Когато той се появи, бях облян от вълна от емоции. Най-силна бе любовта, вината, мъката, че не можах да бъда с него. Въпреки това той ми даде дар. Когато попитах дали можем да останем заедно, той отговори: «Обичам те, но ти трябва да помниш защо си дошъл тук и никога да не забравяш своя фокус.» В този момент Боб ни каза да напускаме 27. Тръгнах с много смесени чувства, но разбрах, че баща ми е дал опрощение, свобода и обич. Какво повече бих могъл да искам?“ (Джим Греен, Арлингтън, Вирджиния)
Друго описание доказва възхитителна връзка между събития на Фокусите 23 и 27 и епизод от ранния живот на участника, когато той е лежал в болница.
„При моя първи опит за освобождаване срещнах малко момиче на Фокус 23, което беше на около единадесет години. Тя каза, че наскоро е умряла от левкемия в една болница в Оклахома. Обясних, че бях там, за да й помогна при нейния преход към друго ниво. Изглеждатя ме разбра u ми повярва. Протегна ръцете си, за да ме докосне. Направих същото и щом се прегърнахме, усетих зашеметяващо чувство на любов, което изпълни цялото ми тяло. То бе чувство, което бях преживявал само в няколко прекрасни мига от живота си.
Скоро ние пътувахме, движехме се към Фокус 27. Когато отново я прегърнах и се сбогувах на 27, това усещане за любов се възвърна за няколко кратки мига.
Никога не проверих дали името и адресът, които тя ми даде, бяха истински. Преживяването бе действително и извънредно значимо. Скоро след това разбрах, че ми бе дадена възможността да завърша един епизод от живота, си, който бе останал неразрешен в продължение на дваде-сет и пет години. Той бе започнал, когато бях студент по медицина. Бях се сприятелил с едно малко момиче, болно от левкемия. То ту влизаше, ту излизаше от болницата в продължение на три години, когато я познавах.
В края на един много натоварен неделен следобед по време на педиатричния ми стаж пишех заповеди в графика, когато то дойде име попита дали може да си поговорим. Казах му, че в момента не мога, защото съм зает, но може би no-късно. Момичето се върна само в стаята си.
Но не можа да ме дочака. Съвсем скоро след това една от сестрите дойде да ми каже, че малкото момиче е било намерено да лежи е леглото си в нейната стая. То бе мъртво. Ако й бях отделил няколко мига, можех да й помогна при прехода, който тя знаеше, че й предстои.
Най-накрая, след двадесет и пет години, ми бе дадена друга възможност.“ (А. Л. Далсбърг, доктор по медицина, доктор по психология, Провидънс, Роуд Айлънд)
Следващото описание е взето от магнетофонен запис не по време на програмата Лайфлайн, а при лабораторна сесия.
„Нощ е и аз съм в лодка, приближаваща скалист бряг, може да е западният бряг на Ирландия или Корнуол. Скалите са високи и изправени към небето, а водата се разбива по тях. Мога да бъда точно над лодката. Над главата ми има пукнатина или шахта в скалите. Тръгвам към нея — не съм уплашен. Стените са черни и влагата блести по тях. Тръгвам към тунел или тясна пещера… не аз съм в пещерата… има отразена светлина от скалите и мога да виждам… слизам надолу — има пролука на тавана над, мен… Ето го и малкото куче, което бях виждал преди…
Бях дошъл през един дълъг тесен тунел, толкова тесен, че не бе ясно как някой може да се промъкне през него тук. Сега ми се показвакаквозначи да имаш тежестцаскала върху гърдите си — не боли, но е като че огромен къс скала лежи върху мен. Показва ми се какво би преживял някой, ако миньорска шахта или нещо подобно се срути върху тях…
Бликва енергия, трябва да се отпусна… показва ми се какво значи да си уловен като в капан в едно затворено пространство, дълбоко в скално образувание… Усещането е, сякаш някой държи лявата ми ръка… може би има някой там, само ако можех да го стигна… Да, името му е Грегъри — той идва освободен от мястото, където е бил затрупан, дълбоко под лявата ми страна в скалите. Той се промъква, той е напълно освободен, за да излезе. Въобще не е мислел, че някой ще го намери… Той е на тридесет и една…
Усещам, че се катери нагоре по скалите, а приливът идва. Той намира отвора, както и аз го намерих, и тръгва надолу. Усещам, че понеже ми бе показан натискът на скалите — тежестта, вероятно е имало срутване на скали и той е бил затрупан.