Не е възможно да си в Института и да не се сблъскаш с резултатите от нейните идеи. Още щом влезете, храстите и цветята около входната постройка за портиера са подбрани от нея. Самият интериор на сградата е нейна адаптация на проект, започнат от други. Щом се изкачите по хълма, високата редица от дървета вдясно е там, защото това е нейна идея. В самия Център всички дървета и алеи с храсти са подбрани и подредени от нея.
Вътре в трите сгради по-голямата част от онова, което виждате, е Нанси Пен Монро. Килимите, стените, покъщнината, масите и столовете, чиниите, сребърните прибори и чаши, дори и салфетките. В Източното крило на Центъра Столовата на Клуба бе/е изцяло последното от съзидателните й усилия.
Затова сега главната сграда носи нейното име: Център „Нанси Пен“. Тя бе твърде скромна, за да го разреши преди това.
Къде е тя сега?
Нека разкажа накратко една дълга история. Когато разви рак на гърдата, Нанси възприе обикновения начин на лечение. Това означаваше операция за премахване на тумора и множество лимфни тумори, хемотерапия и облъчване. Всеки от тях забавяше процеса, но нищо повече.
Две нощи след като тя си тръгна, мислех, че достатъчно съм се успокоил, за да направя опит да я посетя. Което и направих. Резултатът бе емоционална експлозия, която включваше всеки съществуващ нюанс между двама души, които дълбоко се обичат. Всичко изведнъж и едновременно, без ограниченията на време и физическа материя. За мен бе голямо усилие да се върна обратно. За да се възстановя, ми бяха необходими цели дни.
Вторият опит след една седмица доведе до същия резултат. Просто бе твърде много, за да мога да се справя. Докато не научих повече. Трябваше да поставя екран, който прекъсва всякакъв вид нематериална дейност от моя страна. Никога повече Интерстейт връзки или контакти с приятели от тази област. Само моето Аз-Там. Започнах да се нося в посоката на Нанси, дори и в най-дълбок сън, затова бариерата трябваше да включва също и това състояние. По този начин почивката ми е твърде нарушена.
Сега вече имам ново предизвикателство, трябва да извърша огромно регулиране; Едно нещо не бях предвидил. Съвсем нова посока. Мога ли да живея в два свята по едно и също време? С Нанси на 27 и Тук е нашето самотно космато семейство — седем котки и две кучета — в самотен дом?
Не знам.
… Все пак друг глас от моето Аз-Там настоява:
След като се извърши преходът, само дълбоко пристрастените остават тясно свързани с физическия живот, от който току-що са си тръгнали, според твоите данни, а и на други. За повечето резонансът/интересът/обвързването започват да отшумяват почти веднага, при някои бавно, при други бързо. Но става. Всички твои данни показват това, освен за редките „духовни“ приложения. Дори и с твоето голямо Л, толкова обвързвйщо, колкото е.
Колко дълго твоята Дама „Сребърна кралица“ ще остане в или около фокус 27? Нито ти, нито ние знаем. Както всички останали тя е подложена на привлекателни свободи, за които единствено на теб от цялото човечество ти е известно. Но ти не можеш да живееш тук. Не в този момент. Ти трябва да довършиш твърде много неща. Спомни си за майка си и нейното виолончело! Тя те научи на нещо, без дори да подозира, че го прави.
И не забравяй: най-малкото поне знаеш, че твеята „Сребърна кралица“ ще бъде заедно с теб при твоето последно тръгване, когато ще премигнем за последен път, през тридесет и пети век.
Какво повече искаш?
20. За Института „Монро“, програмите в него и научните разработки
Институтът „Монро“ води началото си от отдела за „Проучване и Развитие“ в семейно притежаваната корпорация, чиято специализация е била производството на радиопрограми. В средата на петдесетте бяхме започнали изследването на методи за ускорено изучаване по време насън чрез използването на звукови модели. До 1968 година ние бяхме развили способи, чрез които звукът можеше да се използва не само за да поддържа съзнанието будно и концентрирано, но също и да предизвиква сън. И тогава едно откритие през същата година промени изцяло насока-та на проучването: определени модели на звука индуцира-ха особени състояния на съзнанието, които не са обичайно валидни за човешкия разум.