Затова сериозно се Огледах. Да помогна на някой друг да заживее по-добре, докато е във физическа форма, е откриване на сериозни възможности и мотивация. Заплетените повърхности, на които едно такова действие няма да помогне, а no-скоро ще опетни с нагони, които аз намирам за Животинска Подсъщност, са наслоени от съществуването при Системата за Живот на Земята. Нова е самата есенция на процеса. Съблазънта на Човешкия Мозък е почти неизбежна.
Дадох си сметка, че основната заблуда се намира в прост факт. Каквото и да съм направил, каквото и да съм написал, каквото и да съм казал, това би имало малък, за да не кажа никакъв, ефект върху човешката съдба. Хубаво би било да бъда в служба на онези около мен, но то не е нищо повече, освен да задоволявам егоцентризма си. Само след две поколения всичко би било забравено, като отпечатъци в мокрия пясък, размити от приливите на времето.
ИНСПЕС бе прав. Трябва да има други, по-широки цели. Моето търсене на по-обширна цел, която кара всеки човек да изтъква онова, което и без туй си е съвсем очевидно. Носталгията, копнежът за връщане у Дома. Би могло да бъде материалното място, където си роден и израсъл, къщата, където си живял, градчето, огромният град, провинцията. Това не е нищо повече от носталгичния инстинкт, който се представя по различен начин на практика у всички животински същества. Или пък той би могъл да представлява многото форми, изтикали напред в подбраните религиозни убеждения.
Този инстинкт може също да е и в постоянните ни научни усилия, които са вдъхновени несъзнателно от такъв мотив. Обосновката, че изразходването на милиарди за астрономия, космически апарати, радиотелескопи и подобните им ще се отрази конструктивно върху нашия живот в предвидимото бъдеще, е твърде тънка уловка. Несъзнателната мечта да намерим Дома си е нещо реално.
Жадно поех онова, което за мен бе Познато. Паметта ми бе много жива, като мой източник. Моя нова цел стана да отида и да бъда в това, което свързвам с Дом. Преди много години два пъти бях ходил там за кратко. Всичко, което бях научил, докато съществувах като човек, може би щеше да бъде от безкрайна полза, ако се върнех. Такава информация, разбира се, би могла да окаже голямо влияние за основни промени. Бе щастлива теория и аз й се предадох.
Моментално пожелах да споделя това откритие с моя ИНСПЕС приятел. Късно тази нощ излязох от фаза с тялото си и се устремих към обичайното място за срещите ни, точно до М-Банд. И там на ясното светещата фигура чакаше в нашата контактна точка. ИНСПЕС узна мислите ми мигновено.
— Желанието ти е да се завърнеш у дома. Да, това е различна цел.
— След този живот аз ще бъда у Дома и ще се върна към човешкото за последен път след хиляди или повече години от сега. И после ще се върна у Дома.
— Добре е, че разбираш разликата между това ти да посетиш Дома и да се върнеш, за да бъдеш човек, както го наричаш.
— Да. Но не съм сигурен. За това да не бъда човек, искам да кажа.
— Когато започнеш да помниш повече, ще ти стане ясно. Ти си човек, когато основният ти фокус остава фиксиран върху тези теории на съзнанието. Ако промениш тази основа, ти повече не си човек.
— Ясно… По този начин продължавам да бъда човек, буден или заспал, в или извън тялото, физически жив или умрял, дотогава, докато отправната ми точка е човешка.
— Правилно.
— Но аз запазвам цялата си човешка памет и опит в каквото и състояние да се намирам.
— Да. Ти си научил много. Това преживяване и опит е от огромно значение, когато престанеш да бъдеш човек. Това е една от основните цели на твоето ежедневие. Ти ще се доближаваш до нея по много нечовешки начини, но вниманието ти ще бъде в друга посока. Наученото от човешкото преживяване се цени високо навсякъде.
— Това означава ли, че в онова, което помня като, Дом, аз повече няма да бъда човек?
— Ще бъдеш такъв, какъвто си бил преди, но ще се прибави и човешкият опит.
— Излиза, че ще съществувам в горещото и познато място, където аз наистина принадлежа.
— Желанието ти е много силно.
— Да.
— Искаш ли отново да се върнеш там?
— Понякога ме обземат чувства към това място. Но знам, че все още не съм завършил цикъла тук, така че това ще стане, когато му дойде времето.
— Така, както си сега, времето не съществува.
— Това да не би да е намек, че мога да отида у Дома сега? На кратко посещение? Правил съм го преди много време.