В графата „Спонтанни“ трябва да се отбележи, че експериментите станаха „по желание“ при активирането на условията на Второто състояние, тоест условието започна да се проявява по време на състояние на нормална релаксация и разбира се, аз се възползвах от тази възможност. „Междинни“ бяха случаите, когато имаше само явна склонност, но развитието на състоянието бе извършвано преднамерено.
„Успешни резултати“ включва тези случаи, когато са се проявили два или повече от симптомите и в резултат част или цялото Второ тяло е било налице. „Заспиване“ включва онези случаи, когато просто аз заспивах. „Неуспешни“ се отнасят към примерите, когато никакви явни резултати не бяха получени, нито пък се проявиха някакви симптоми.
„Използвани методи“ означава ефективността на разнообразните техники при експериментирането. Техниките вече бяха описани и представени в развитие, базирано на простата процедура за тестуване „опит и грешка“. Магнетофонният запис например доказа своята ефективност, но имаше присъщите ограничения и ги наложи при самоопределянето. Това именно бе и причината най-често използваната техника да бъде „Броене за релаксация“.
„Симптомите“ трябва да бъдат проучени от гледна точка на развитието. Физическата каталепсия бе наблюдавана единствено в ранните етапи. Същото е вярно и за вибрационния ефект, който забележително еволюира в чувство за горещина и само от време на време бе усещан при средния и последния етап. Звукът от свистенето на въздух се появи при най-ранните опити и продължи периодично.
При всеки успешен опит източниците на наблюдаваните данни бяха разделени в следните категории:
| НАЧИНИ НА УСЕЩАНЕ | ПРОЦЕНТ ОТ ОБЩОТО |
|---|---|
| (Състоянието присъства) | |
| Виждане | 67,2 |
| Чуване | 82,7 |
| Допир | 69,8 |
| Вкус | 0,7 |
| Мирис | 0,3 |
| Движение | 94,2 |
| Други | 73 |
Трябва да се изтъкне, че съотношенията на сетивните възприятия, отбелязани по-горе, превеждаха приблизително всяка от категориите. Това не означава, че при възприемането са били използвани идентични нематериални еквиваленти на нервната система. В настоящия етап няма доказателства, които да потвърждават или отхвърлят една подобна структура на Второто състояние. Нито има някакво явно обяснение на ниската степен на усещането за вкус и мирис в таблицата, освен че те и двете зависят от физическия контакт със самия предмет или частици от него. Същите ограничения би трябвало да се отнасят и до усещането за допир, но се оказва главен източник за възприятия. Отговорът може би е в това, че последното действа под някаква форма на равнище излъчване-възприемане или в моя случай е по-развито от вкуса и мириса.
Движението е поставено в таблицата, защото включва повече действие, отколкото възприятие, и е сетивен източник извън традиционните пет сетива. Прилича много на равновесния механизъм на физическото тяло, който предава сигнали на мозъка независимо от поддържащите и противодействащи импулси от другите сетива. Във физическото тяло този механизъм може би се основава на действието на гравитационните и инерционните сили, а това може да се окаже напълно вярно и за Второто състояние.
В графата „Други“ има видове, които нямат физически двойник. Способите за възприятие във Второто състояние са извън обсега на сегашното познаване или теория. Най-изследваното предположение е, че всички възприятия във Второто състояние се постигат с помощта на някаква сила от електромагнитния спектър — чрез насочени магнитни полета или получени и индуцирани, или пък чрез някаква сила или поле, които тепърва трябва да бъдат идентифицирани. И това е много по-вероятно, отколкото чрез някакви двойници на физическите механизми. Само по пътя на емпиричните изследвания на широкомащабния източник за тестуване това би могло да бъде определено.
IV. АНАЛИЗИ И КЛАСИФИКАЦИЯ
Една от ключовите точки на феномена на Второто състояние е как съзнанието активно и точно сортира възприетите данни и действа напълно смислено при тази информация. Доказателството за идентификация бе степенувано по следния начин:
| ПРОЦЕНТ ОТ ОБЩИТЕ ВЪЗПРИЯТИЯ | Познато | Подобно | Непознато |
|---|---|---|---|
| Конфигурация (форма) | 20,6 | 44,4 | 35 |
| Структура | 24,8 | 43,9 | 31,3 |
| Съставни части | 17,4 | 32,2 | 50,4 |
| Одушевени | --- | --- | --- |
| Разумни | 65,4 | 75,7 | 30,7 |
| Почти човешки | 7,1 | 1,3 | 8,7 |
| Изкуствени | 27,6 | 23,0 | 17,4 |
| Непознати | ---- | ---- | 43,2 |
| Неодушевени | 21,1 | 46,2 | 32,7 |
| Абстрактни | 62,1 | 62,2 | 81,8 |
| Изкуствени | 37,9 | 37,8 | 18,2 |
| Събитие (действие) | --- | --- | --- |
| Наблюдавани | --- | --- | --- |
| Взето участие | --- | --- | --- |
| Аналози | --- | --- | --- |