Срещнах се с д-р Бредшоу, приятеля ми психолог. Той дори ми бе по-малко от полза и съвсем не бе изпълнен със съчувствие, когато му разказах историята. Мислеше, че трябва да повторя преживяването, ако ми се удаде. Казах му, че не съм в състояние да умирам.
— О, не мисля, че трябва да се стига чак дотам — заяви спокойно д-р Бредшоу. — Някои от хората, практикуващи йога, а и тези източни религии, твърдят, че могат да го правят винаги, когато пожелаят.
Попитах го какво могат да правят.
— Да излязат от физическото си тяло, когато поискат, за известно време — отвърна той. — Те твърдят, че могат да отидат навсякъде. Ти трябва също да опиташ.
Казах му, че това не е за вярване. Никой не би могъл да си пътешества без физическото си тяло.
— И все пак аз не бих бил така уверен — отговори спокойно д-р Бредшоу. — Длъжен си да прочетеш нещо по въпроса за религията на Индия. В Колежа изучавал ли си някаква философия?
Казах, че съм, но не мога да си спомня нищо за пътуване без участието на тялото.
— Може би професорът ти по философия не е бил достатъчно добър, така ми се струва. — Д-р Бредшоу запали цигара и ме погледна. — Добре де, не бъди толкова тесногръд. Опитай се да разбереш. Както казваше моят стар професор по философия: „Ако си сляп с едното око, обърни си главата, а ако си сляп и с двете очи, отвори си ушите и слушай.“
Попитах какво се прави, когато също си и глух, но отговор не получих. Разбира се, д-р Бредшоу имаше всички причини да се шегува с това. Случваше се на мен, а не на него. Не зная какво бих правил без прагматичния му подход и чудесното му чувство за хумор. Никога не бих могъл да му се отплатя.
Вибрациите идваха и си отиваха още шест пъти, преди да добия смелост да повторя преживяването. Когато го направих, беше внезапно. С вибрации в пълна сила, аз си помислих за летене нагоре и го извърших.
Плавно се носех над леглото и когато пожелаех да спра, спирах да летя насред въздуха. Все пак не бе неприятно чувство, но бях нервен, тъй като се боях да не би да падна изведнъж. След няколко секунди си помислих, че съм долу, и след миг почувствах, че съм в леглото, отново всичките ми нормални физически сетива работеха с пълна сила. Нямаше прекъсване в съзнанието ми от момента на лягане в леглото, докато станах, след затихване на вибрациите. Ако това не бе реалност, а само халюцинация или сън, аз бях в опасност. Не бях в състояние да кажа кога свършва будуването и кога започва сънуването.
В психиатричните клиники има хиляди хора, чийто единствен проблем е именно този.
Вторият опит, който реших съвсем преднамерено да прекъсна, бе успешен. Отново се издигнах на височината на тавана. Преживях изумително силен сексуален оргазъм и не можех да мисля за нищо друго. Смутен и раздразнен от самия себе си, поради неспособността ми да контролирам този порой от емоции, аз се върнах във физическото си тяло.
Не по-рано от пет следващи епизода успях да открия тайната на този контрол. Очевидната важност на сексуалността в целия проблем е толкова голяма, че аз съм се спрял много подробно на нея по-късно. За момента то бе една мъчителна умствена преграда, която ме държеше в стаята, където лежеше физическото ми тяло.
Без каквато и да е друга приложима технология, започнах да наричам състоянието „второ състояние“, и другото нефизическо тяло, което изглежда, че притежаваме — „второ тяло“. Тази технология върши работа толкова, колкото и всяка друга.
Но преди първия доказателствен опит, който бе проверен, аз съвсем сериозно предполагах, че преживяванията ми са всичко друго, но не и бленувания, нервно умопомрачение, начало на шизофрения, фантазии, причинени от автохипноза, и дори по-лошо.
Този пръв доказателствен опит бе, разбира се, съкрушителен удар. Ако приемех данните за факт, нарушаваше се почти целият ми житейски опит, подготовката ми, знанията и най-важното — чувството ми за стойностите, което бях придобивал до този ден. Още повече, това подкопаваше вярата ми в пълнотата и сигурността на научните познания на нашата цивилизация. Бях сигурен, че нашите учени имат всички отговори. Или поне повечето от тях.
Напротив, ако отхвърлех очевидното за мен, дори то да не бе такова за никой друг, тогава отхвърлях това, което уважавах твърде много. Еманципацията и възвишената борба зависят главно от способността на човека да преобразува непознатото в известно чрез неговия интелект и върху научни принципи.