Съвсем различно е положението в цялата човешка история. Думата „астрален“ има мъгляви източници в ранните мистични и окултни събития, включващи магия, вълшебничество, заклинанията, други привидни глупости, които нашият съвременник смята за наивни и безсмислени суеверия. Тъй като не е правен опит за дълбоко гмуркане в тази област, все още не знам какво означава думата „астрален“. Затова предпочитам да употребявам термините „второ тяло“ и „второ състояние“.
Този вид литература, която все още разцъфтява, изобразява астралния свят, съставен от много равнища и планове, като мястото, където хората отиват, когато „умрат“. Човекът, пътуващ в астралното си тяло, може да прави кратки посещения на тези места, да разговаря с „умрелите“, да участва в дейности „там“ и да се връща във физическото си тяло, очевидно не по-износен. Бяха времена, когато пламенно се надявах (и молех) последното да бъде истина.
За да извърши този вълшебен подвиг, всеки трябва да бъде усилено подготвен, или, което е по-добре — „духовно усъвършенстван“, според окултистите. Тези учения, по общото мнение, са били предавани тайно от ръка на ръка през цялата човешка история, за да просветят тези, които са били достатъчно свободомислещи да ги получат. Очевидно е имало и хора, които са разгласявали тайната или съвсем случайно са научавали техниката. В миналото те са били канонизирани, хокани, изгаряни, осмивани и са били преследвани за публично разобличаване. По такъв начин в моя случай бъдещето не изглеждаше многообещаващо.
Парадоксално е, че повечето от данните в описанията ми бяха насочени към потвърждаването на тези окултни прояви, което дойде почти като шок. Като използвах свободни тълкувания и преминаване към съвременни идиоми, повечето от тях си дойдоха на мястото. Също много остана недоизказано, макар да не знам защо.
Според литературата за психоъндърграунда религиозно-мистичната история на човека непрекъснато споменава това Второ тяло. Много преди появата на християнството и Библията, култури като египетската, индийската и китайската (споменавам малко от тях) са поддържали идеята за Второто тяло като стандартно действаща. Историците са откривали отново и отново такива цитати, но очевидно са ги приемали като митология на техните времена.
Ако разгледаме Библията от тази гледна точка, вярата се потвърждава многократно и в Стария, и в Новия Завет. В католическата религия се намират логични описания на светци и други религиозни фигури, които са имали такива преживявания, а някои от тях са ги предизвиквали по свое желание. Дори и верни последователи на протестантството са докладвали за преживявания извън тялото по време на някаква форма на религиозен екстаз.
В Ориента познанието за Второто тяло дълго време е имало естествена и напълно възприета позиция за реалност. Отново то е цялостно учение само по себе си. Съществуват редица ъндърграундкниги и автори в ориенталската култура, потвърждаващи концепцията за Второто тяло, които са в разрез със сегашното научно познание. Твърде продължително такива личности са били пренебрегвани от материалистично настроеното общество, защото не могат да бъдат повторени в лаборатория.
В архивите на различни организации за психоанализи в САЩ и чужбина има стотици описания на анамнезата на преживявания извън тялото. Такива доклади могат да се открият най-малко отпреди сто години, а много повече се намират в различни описания от далечното минало. Те са на разположение на всеки, който желае да разкрие този феномен.
Всъщност всички тези описания са за случаи веднъж в живота, спонтанни. Обикновено те се появяват по време, когато човекът е или физически болен, или омаломощен, или по време на много силен емоционален стрес. Изглежда всичко е силно субективно, въпреки че голямото количество от тези описания са очевидни от само себе си. През нашия век са публикувани няколко доста впечатляващи колекции от такива преживявания и те изискват сериозно прочитане, ако някой е дълбоко заинтересуван от проблема. Всички притежават очевидната слабост — твърде описателни са и са изпълнени с предположения. Няма точни определения, базирани на директно изследване или експериментиране. Причини? Очевидно, не е извършвано солидно изследване.