В много редки случаи са правени записи на отделни хора, които преднамерено и по свое желание са предизвикали Второто състояние и са се движили в своето Второ тяло. Възможно е да са повече, но само два такива случая са останали в съвременната история. Ако други са извършвали този акт или го извършват сега, то те са запазили резултатите само за себе си.
Първият от тях е Оливър Фокс. Англичанин — много активен в изследванията и практикуването на паранормални явления. Публикувал е честни и подробни доклади за преживявания извън тялото и техниката за достигане до това състояние. Освен в ъндърграунда, той е получил твърде малко внимание, въпреки че се е опитал съвсем определено да постави своя опит в рамките на разбирането на своята епоха.
Вторият и най-известен бе Силван Мълдоун. Той публикува няколко книги по проблема в сътрудничество с Ниъуорд Карингтън през периода 1938–1951 година. Мълдоун бе „проектантът“, а Карингтън бе последователният изследовател на психофеномените. Отново се чудя на всичко, което очевидно е било забравено. Днес книгите им биха били класика в областта, предлагайки интересни четива. При това са направени твърде малко или никакви емпирични тестове, които да предложат данни на сериозния, макар и обективен изследовател. Наскоро бе издадена книгата на някой си автор Яирам. (Жена? Може би Мария, обърнато наопаки?) Той (тя) също предлага няколко следи, но няма солидно продължение, което да се отнася за моя случай.
Забележителни опити в научното изследване и оценка бяха направени напоследък от някои неизвестни мъже. Например Хорнъл Харт, Нандор Фодор, Робърт Круукол и други с висока академична култура. Много от тях са относително освободени от изкривяващите фактори, присъстващи в голяма част от литературата на ъндърграунда. Всички те служат като доказателство на факта за съществуването на Второто тяло, но изваждат на показ малко или никакви конкретни данни на експериментално, нефилософско равнище. Отново, как би могъл някой да обсъжда опити, които всъщност не са се състояли?
Най-последователният проблем, срещащ се във връзка с ъндърграунда, бе да се предпазят аналитичните постижения от потапяне в мътното блато на теологическите теории и вярвания. Не много отдавна човек вярваше, че електричеството е Бог, преди това са били обожествявани слънцето, светлината и огънят. Нашите науки ни казаха, че тези идеи са смешни, и се опитаха да ни го покажат по пътя на опитите. Може би Второто тяло, действащо във Второто състояние, ще предизвика количествен скок към емпиричното доказателство за съществуването на Бог. Тогава повече няма да съществува ъндърграунд. Тайното психообщество снабди с много нови приятели, но и с малко полезни отговори на въпроси като какво правя аз сега? За мое удивление тези отговори се очакваха от мен.
Оказа се, че трябва да поема по единствения останал ми път. Стотици опити през всичките дванадесет години, продължаващи и сега, извадиха на показ заключения, които изглеждат неизбежни, макар и несвойствени за условията на обкръжаващата ме среда. В следващите редове тестът ще бъде ваш.
3. ЗА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
През есента на 1964 година се проведе интересна среща една вечер в Лос Анджелис. Участваха около двадесет разнородни психиатри, психолози, главно учени, и моя милост. Тази вечер бе една награда за мен. Целта на срещата бе да се изследват с най-голяма точност и сериозно опитите и преживяванията, които са събрани в настоящата книга. След няколко часа на внимателни и подробни въпроси от страна на групата учени дойде и моят ред. Зададох само два въпроса:
— Ако вие бяхте преминали през всичко, което преживях, какво бихте направили?
Мнението на мнозинството бе съвсем определено. Повече от две трети бяха убедени, че трябва да се положат всички усилия тези опити да продължат, за да хвърлят светлина и да разширят човешкото познание за самия себе си. Неколцина от учените полусериозно ме посъветваха да изтичам, а не да отида при най-близкия психиатър. (Никой от присъстващите не си предложи услугите.)
Вторият въпрос бе:
— Някой от вас сам би ли участвал в опити, които биха довели до създаването на такава необикновена дейност у самия него?
Тук моделът малко се промени. Около половината потвърдиха желанието си да участват. Странното е, че в тази група се включиха някои от най-скептично настроените по отношение истинността на преживяванията. Разбира се, това ми даде възможност да смушкам с лакът по-благоразположените към продължителни опити. Когато дойде моментът за гмуркане в студените, непознати води, нека някой друг да го направи. И по много причини не обвинявам тези хора. Ако такава възможност ми се бе открила преди дванадесет години, съмнявам се, че щях да бъда доброволец.