4. Отрицателна. Не бих могъл да имам предварително познание за несъществуващ обичай точно за този момент от деня.
5. Отрицателна. Р. У. не е знаела предварително за експеримента ми, защото по-рано такъв опит не е бил правен, нито пък експериментаторът е имал навик да щипе Р. У.
6. Отрицателна. Няма начин Р. У. да узнае къде ще се появят белезите от ощипването, за да съвпаднат с указаното от мен място.
Има и допълнителни доказателствени описания, някои от които бяха включени в други глави на книгата, където биха могли да помогнат за илюстриране на определени сфери от „теорията и практиката“. Един или два са опитани и при лабораторни условия.
Случаите може и да бяха прости и маловажни от само себе си, но като дребни парченца от мозайка те бяха съществени. Пораждащата се следа към проблясъците на цялото бяха станали действителни и приемливи за мен само чрез включването на стотици такива откъси от доказателства. Вероятно и за вас ще бъде така.
4. ТУК И СЕГА
Един от най-обичайните въпроси, задавани по време на всяко обсъждане на Второто тяло и Второто състояние, е: „Къде отиваш?“ При оценката на всички опити се появиха, както изглежда, три обстановки за Второто състояние. Първата бе определена като Място I, по липсата на по-добро наименование. По-подходящо би могло да се нарече „Тук Сега“.
Място I е най-правдоподобно. Състои се от хора и места, които наистина съществуват в материалния свят, добре известен във всеки момент от опита. Това е светът, който ни се представя посредством нашите физически сетива, за които повечето от нас са напълно убедени, че съществуват. Посещенията в Място I, извършвани с Второто тяло, няма да съдържат странни същества, случки или места. Не съвсем близки, може би, но не и странни и непознати. В противен случай възприятието е изопачено.
Дотук това е единственият убедителен резултат, доказуем с помощта на стандартните методи на потвърждение на случилото се, докато се разхождам наоколо посредством Второто тяло в Място I. Всички експерименти от Глава 3 са направени в Място I. Въпреки че и те, и други от тази категория са, за съжаление, твърде малко в сравнение с всички записани опити. На пръв поглед изглежда съвсем просто. Излизаш от материалното, вмъкваш се във второто и после отиваш на посещение при Джордж. Установяваш контакт с него и пак се връщаш в материалното си тяло, като описваш случилото се. Нищо работа.
Де да беше толкова просто! Въпреки че съществуващите фактори, които го правят трудно, са познаваеми. Опознаването на проблема предполага евентуално решение по един или друг начин. Вероятно така и ще стане в тази област.
Нека първо разгледаме факторите по посока на идентифицирането. Представете си например, че сте в пълно съзнание и в материалното си тяло. В състояние сте да се реете из въздуха, вместо да ходите по земята или да се возите в лека кола. Откривате тази си способност и решавате да прелетите до дома на Джордж, за да покажете как действа. Домът или лабораторията ви са извън пределите на огромен град. Джордж живее в предградие на другия край на града.
Един слънчев следобед решавате да започнете. Естествено, издигате се високо във въздуха, така че да се предпазите от сблъсък с дърветата и сградите. Може би все пак няма да се издигнете твърде високо. Иска ви се да можете да разпознавате забележителностите под вас, които вероятно ще бъде трудно да видите от хиляда и петстотин метра височина. По тази причина летите ниско — 30 метра над земята. Сега в коя посока да тръгнете? Търсите познати места. Точно в този момент си давате сметка, че имате проблем. Не можете да се ориентирате за посоката, в която се намира къщата на Джордж. Нямате компас. Безстрашно решавате да пресечете през града, като използвате за ориентир познати сгради и улици. Минавали сте по маршрута много пъти и би трябвало да намерите пътя твърде лесно.
Започвате да летите над къщи и улици, и почти веднага се обърквате. Познатото изведнъж е станало непознато. Поглеждате назад и трудно намирате собствената си къща, дори и от близко разстояние. Минава малко време, докато си дадете сметка защо е така. Били сте свързани със земята и цялостната позиция, от която сте гледали наоколо, е била от равнище, по-малко от метър и осемдесет. През по-голяма част от времето ние по навик гледаме или право напред, или надолу. Само понякога поглеждаме нагоре, когато нещо привлече вниманието ни. Дори и при такова поглеждане нагоре ъгълът на погледа няма нищо общо с гледането надолу от тридесет метра. Колко време ще ви бъде необходимо, за да познаете собствената си къща, ако ви бъде показана снимка, направена точно над главата? Същото се отнася и за всички „познати“ неща, които ни заобикалят, улици, сгради, градове и хора.