Съзнанието все още твърдо поддържаше „факта“, че полетът на самолета вече е започнал. Когато самолетът попадна в бурята, съзнанието съобщи, че той лети под електропроводите и телефонните кабели, защото то не можа да преведе директно ефекта от бурята.
Най-забележително бе тълкуванието на съзнанието на „инцидента“ или катастрофата. То е „видяло“ разстройването на сърдечната дейност. Това бе невъзможна ситуация, немислим случай, що се отнася до негово преживяване. Пред лицето на тези отминали данни умът бе принуден да „ИДЕНТИФИЦИРА!“ Опитът казваше, че наблюдаваната катастрофа не е възможна. Затова съзнанието избра самолетна катастрофа като случай, който би бил възприет като възможност, и ще се повярва, че тъкмо това се е случило.
Тъкмо оттук идва и трудността точно да се съобщи за наблюдението на непозната материя, което е напълно разбираемо. Ако по този начин се докаже това оплитане с познати обстановки, можем да си представим какво ще се случи, когато това, което се възприема, няма никакво отношение към предишно преживяване. Само по пътя на усилени опити и допускане на грешки успях да събера съвсем малко факти. Те обаче може да нямат нищо общо с тълкуванията на други умове с различна експериментална квалификация. По тази причина има нужда и други хора да преживеят случаи при същите условия. Цялостната картина може би ще стане по-ясна с помощта на такива допълнителни съобщения.
От малкото факти, които правилно бяха отбелязани, са „летящите“ и „падащите“ сънища. Сигурен съм, че те са в известна степен спомени за преживяване във Второто състояние. Много често съм разбирал, че съм преживявал летящ сън по време на спане, само за да открия, че наистина летя с Второто тяло, когато осмисля инцидента. Това неволно действие се случва най-често без никакво съзнателно усилие. Напълно е вероятно много хора да имат такова преживяване по време на спане, но не могат после да си го спомнят.
Сън за пътуване или летене със самолет има сходен подтекст. Съзнанието, отказвайки да приеме възможността да се лети без механична помощ, дължаща се на преживяване на паметта, отхвърля самолета, за да осмисли случая. Отново, когато съзнанието и цялостното усещане се появят на сцената, „самолетът“ изчезва. Ето те там, високо в небето, без какъвто и да е логичен начин на поддръжка. Доста е смущаващо, докато свикнете с тази идея.
Сънищата за падане също често бяха опитвани при ранните ми експерименти. То е едно общо „чувство“ за бързо присъединяване на Второто тяло с физическото. Очевидно близостта на физическото е причина да бъдат възприемани съответни сетивни сигнали от Второто тяло, което „пада“ във физическото. По същия признак процесът на „падането“ в спящо състояние често изважда наяве усещане за „потъване“. Като се опитва отново и отново, ефектът се получава от отделянето на Второто тяло от физическото, а сетивните впечатления са разкъсани между двете тела. Вероятно същото усещане за потъване се получава, когато някой загубва съзнание по такива причини като изтощение на организма, амнезия и др.
Мерки за интелигентност. Повърхностно погледнато, освен допълнителните сетивни способности, което току-що отбелязах, сякаш веднага не се откриват широки простори за познание и информация. Няма огромен скок в коефициента за интелигентност — 10, според валидните във физическия свят стандарти. Разбира се, че има нов вид интелект в действие, но той е във форма, която изглежда несравнима. Този многостранен ум използва преживяванията от живота във физическото, но ги прилага само тогава, когато те пасват на ефекта или случая. Понякога се случват действия, които са пълна глупост за съзнанието и тяхното значение става разбираемо едва след случката.
След значително количество преживявания и опити човек започва да разбира, че съзнанието само по себе си, дори със следите на връщането към спомените си, не е подходящо за задачата на пълното сравнение. Има твърде много за преоценка, което е извън обхвата на съзнателното персонално преживяване. И пак това изисква продължаваща необходимост да бъдат организирани подходящите данни в съответната сравнителна форма и да се прибави тялото на познанието чрез явното преживяване на други съзнания. Това съзнание е признало своите ограничения!