То е точно толкова нормално и естествено. Може би е трудно да се редуцира тази витална функционална емоция към една проста и наистина естествена нужда, към нищо повече или по-малко от приложение на закон на физиката, само че на друго ниво. Въпреки това много тестове последователно поддържат тези предпоставки.
Есенцията на това заключение не се появи твърде лесно, тъй като трябваше да бъдат преодолявани непревземаеми бариери. Първите от тях бяха условните отговорности, установени и поддържани от правилата и забраните на нашата обществена структура.
Първоначално те бяха пренесени във Второто състояние. Предлагам много добър пример от моите записки.
16. 9. 1959 г.
Под въздействие на решението да „видя“ започнах да разбирам какво е положението ми в стаята. Кабинетът бе слабо осветен. Бях над масата, на около 2.40 метра от кушетката, където успях да различа физическото си тяло в полутъмното. Тогава точно близо до вратата видях форма, със сигурност човешка, която се движеше към мен. Веднага вече „знаех“, че тази личност е от женски род. Все още бях предпазлив, но се борех със сексуалния нагон, който растеше независимо от волята ми.
— Жена съм. — Изглежда бе нисък женски глас.
Казах, че знам това, но се стараех да се държа на разстояние. Сексуалните обертонове в гласа й бяха непогрешими. Тя дори се приближи още.
Съзнанието ми осъзна, че тя, разбира се, бе жена и бе миниатюрно изображение на сексуална привлекателност. Отдръпнах се, разкъсван между желанието и страха от това, което би могло да се случи, ако наистина имах сексуална връзка във Второто тяло, и вероятната „изневяра“ към жена ми. Накрая страхът от евентуалните, неизвестни последствия победи желанието и аз припряно се втурнах към физическото си тяло, съединих се и седнах. Мислех за случая. Физическото ми тяло реагира и се възбуди. Излязох навън да се поразходя, преди да напиша тези редове. Може би съм страхливец.
Случиха ми се доста такива срещи с различна степен на интензивност, преди да започна да преценявам кое бе „грешното“, което ме държеше настрана. Изглежда имаше пряка връзка между това, което тълкувах като сексуален нагон, и „силата“, която ми позволяваше да се разделям с физическото тяло. Дали не беше пренасочване на този основен нагон, който чувствах като „вибрации“? Или пък беше нещо друго? Беше ли сексуалният нагон физическа и емоционална проява на тази сила?
Вероятно има начин да се направи изследване при много строго контролирани условия, тоест съществува ли достатъчно зряло общество, което да се заеме с експериментите? Нашето със сигурност не е. Всичко, което тук може да се направи, е да се огледат критично определени положения. Понастоящем в научните изследвания на сънищата и съня е отбелязано, че по време на РЕМ — (Рапид Ай Мувмънт — бързо мигане с очи) спане мъжките индивиди получават ерекция на половия член. Това става независимо от съдържанието на съня. И несексуален сън произвежда същия ефект. Горе-долу толкова е получила науката при експериментиране. Споменал съм го само защото най-забележителната физическа реакция, отбелязана при връщане от Второто състояние, е половата възбуда. И то е само един ключ към загадката, нищо повече.
Дали чрез пренасочване или чрез пречистване, но сексът във Второто състояние не е същият, както при физически двойник, дори и след като веднъж са отхвърлени навиците и грижите на последния. Създадените и постоянно подсилвани бариери от социалните условности са само половината от него. Физико-механичните елементи сами по себе си повече не се прилагат. Още дълго съзнанието ще продължи да превежда последователността на реакцията привличане-акт като подобна функция, ставаща по нематериален път. С изостряне на възприемането и контрола различията ще стават по-забележими.
Първо и най-очевидно е, че няма доказателство за взаимното проникване на мъж и жена. Опитите да се изрази нуждата по такъв функционален начин стават трогателни като спомен. Човек с безсилие открива, че във Второто състояние то въобще не става по този начин. И още нещо — чувствеността, произведена от физическата форма на сексуалния дубликат, напълно отсъства. Няма и специфичен образец на физическа форма нито визуално, нито при докосване.