„да бъде“ с мен. Сякаш каза: „Ще го направя“ (което означаваше, че щом първата жена не бе го направила, тя ще го направи с удоволствие). Не се нуждаех от повече покани и бързо се отдалечихме заедно. Получи се шеметният шок, тип електрически ток, и после се разделихме. Благодарих й, а тя бе доволна и спокойна. Чувствайки, че това е достатъчно за една нощ, се гмурнах през пода и скоро се настаних във физическото. Седнах и запалих лампата. Цялата къща бе тиха. Изпуших една цигара, а после си легнах и спах без произшествие през остатъка от нощта.
Тази сутрин (неделя) бях станал рано, както обикновено, а жена ми дойде в кухнята чак към десет часа. Докато си пиеше кафето, тя ми съобщи, че ще се качи горе в стаята на Дж. Ф. и ще я събуди, за да отидат на черква. Неочаквано тя спомена, че се надява приятелката й да е спала добре, защото е била толкова уморена. Това не предизвика съответната реакция у мен, но когато потвърди, че Дж. Ф. е спала в детската вместо в гостната стая (леглото на децата бе доста по-удобно), а децата са спали в гостната, вече започнах да се тревожа. Както споменах, детската стая бе правоъгълна и се намираше точно над студиото. Нещо повече, Дж. Ф. е над трийсетте и е професионална певица, тоест със сигурност притежава богат сексуален опит (двама съпрузи плюс много любовни афери). Прибавям и факта, че тя бе твърде уморена.
Необходими бяха няколко минути, докато събера кураж и попитам, но аз трябваше да зная. По това време жена ми не бе съвсем свободомислеща. Помолих я да се качи и да попита Дж. Ф. дали не е сексуално „уморена“. Попита ме какво искам да кажа и аз й обясних. После, разбира се, тя пожела да узнае защо се интересувам и заяви, че не би могла да зададе такъв въпрос на Дж. Ф. Започнах да я убеждавам, че е много важно и накрая тя се качи, за да събуди приятелката си. Чаках дълго и най-после жена ми се върна долу сама. Погледна ме доста съсредоточено.
— Как позна? — Благодаря на Господа, че не попита с подозрение. Тя продължи: — Това именно е била причината тя да се обади и да ни гостува. Цяла седмица е имала бурна любовна история, всяка нощ със секс. Каза ми, че наистина е твърде уморена, за да е в състояние да издържи още една такава нощ.
Малко по-късно Дж. Ф. слезе на закуска. Жена ми, разбира се, не й бе съобщила за големия ми интерес към състоянието й. През останалата част от деня, без изключение, тя си изглеждаше съвсем нормална. Обикновено Дж. Ф. се държи с мен доста предпазливо, просто като с мъж на нейна стара приятелка. Днес многократно я залавях да ме разглежда доста напрегнато, сякаш се мъчеше да си спомни нещо за мен, но не успяваше. С нищо не показах, че съм забелязал този внезапен интерес. Щеше да ме познае твърде лесно. Но коя бе другата, по-възрастната жена?
Последица: 7. 3. 1961 г. Днес е сряда през нощта. През последните няколко дни се опитвах да разбера какво ли може да означава възрастната жена. Тъкмо щях да реша, че е била личност, която не е вече между живите, но все още е дълбоко увлечена от физическия секс. Може би тя следва навсякъде Дж. Ф. само за да се радва на последните отблясъци на сексуалната активност, когато това е възможно. И точно тогава вчера един приятел ми се изтърси в кабинета. В хода на разговора той спомена, че общата ни приятелка Р. В. твърдяла, че ме е сънувала в събота през нощта.
Още при споменаването на съботната нощ застанах нащрек. Р. В. бе делова жена в средата на четиридесетте. Въпреки че бе омъжена, тя определено отговаряше на представата за жена с голям сексуален опит. Р. В. не бе описала на общия ни приятел съдържанието на своя сън, затова реших сам да се осведомя. Едва днес успях да се свържа с нея по телефона. Р. В. първоначално бе съвсем неясна по отношение съдържанието на своя сън. В отговор на внимателното ми настояване тя твърдеше, че по време на съня аз съм я подложил подробно на „физическо изследване“. Повече от това тя не се задълбочи. Или наистина не можеше да си спомни нищо повече, или бе твърде интимно за нея, за да го сподели с мен. Но фактът, че е сънувала това точно в събота през нощта, че то предполагаше някаква интимност и за нея бе достатъчно важно, за да го сподели, и също, че Р. В. отговаря на качествата, описани от мен преди — всичко това не би могло да се нарече съвпадение.