При връщането приложете подобен метод. Помислете за физическото си тяло, излезте и се протегнете. Ще се върнете незабавно. Обикновено нищо друго не се изисква. Има някои твърдения относно държането на ръцете като при гмуркане. По начало се приема, че тази позиция ще прокара пътя или ще отстрани всякакви неочаквани предмети. Убеден съм, че протягането помага много повече, отколкото ръцете да се държат отстрани.
Ето, вече знаете всичко. Гореспоменатото може и да изглежда твърде ритуално, но не е предназначено за това. Възможно е то да не е по-добро от магическата формула на Средновековието. И до днес не се знае защо тази техника върши работа. Вероятно през следващите години заинтересувани физици, химици, невролози и други учени ще разработят подходящи теории, пасващи на действието. Ако достатъчно много хора поемат отговорността да изучат феномена по емпиричен път, нищо чудно да се появи нова наука.
В настоящия момент границите могат да изчезнат и за вас, ако съберете достатъчно кураж и търпение. Единственият начин да възприемете и опознаете тази необятна реалност е да я преживеете вие самите.
Желая ви успех!
18. АНАЛИЗИ НА СЛУЧАИТЕ
Как стана всичко това? Дали има начин да се разбере? Най-добрият отговор изглежда можеха да предложат анализите на данните. Това изключваше възможната употреба на ъндърграунда, единствената област, която обръщаше внимание или поне разбираше моя „проблем“ като нещо извън халюцинацията, макар че голяма част от данните там по принцип бяха смътни обобщения. Аз исках по-специфични обяснения.
Прецених, че сигурно има някакъв начин да съпоставя противоречивите данни, които бях събрал. Ето защо започнах да екстраполирам разумните възможности и вероятности с това, което знаех. Методът, който възприех, бе да се задържам на светлината и твърдата почва, докато пристъпвам предпазливо в мрака и върху хлъзгавата повърхност.
Известните данни бяха последователна поредица от събития, симптоми и резултати. Сборът от моите преживявания и експерименти намери точното си място в четири хронологични етапа.
I. ПРЕДВАРИТЕЛЕН ЕТАП
Той обхваща всички събития и дейности, случили се преди симптома от спазъма на слънчевия сплит, описан в началото. Образци от най-ранния ми жизнен път разкриха два примера на необясними парадокси, които изглежда имаха отношение с това изследване.
Първият случай стана, когато бях осемгодишен. Съобщих на родителите си, че съм сънувал интересен сън. Седях в стая, чиито стени бяха облицовани в червеникаво-кафяво дърво. В единия ъгъл имаше кабинет, от който се чуваха музика и гласове. В предната част на кабинета имаше прозорец, през който се виждаха движещи се картини. Гласовете от кабинета показваха онова, което хората на прозореца си казваха. Приличаше много на филма, който ни бяха прожектирали в училище, освен това, че думите на хората по-скоро се чуваха отнякъде, отколкото да ги произнасят самите хора. Също така филмът в кабинета бе оцветен. Цветовете напълно отговаряха на действителността. (Трийсет години по-късно аз самият седях в махагонов кабинет и гледах цветна телевизия за първи път.) Доколкото си спомням, по това време никога не бях виждал цветен филм.
Второто необикновено събитие се случи, когато вече бях петнайсетгодишен ученик в гимназията. През нощта на един точно определен петък аз очаквах с нетърпение сбирката, определена за следващия ден. Прецених, че ще ми бъдат необходими приблизително два долара, за да отида на сбирката. Проблемът беше да си намеря източник за тези два долара преди съботната нощ.
Не успях да намеря подходяща работа през седмицата, за да припечеля нещо. По някаква причина и родителите ми не бяха в състояние да ми предоставят тази сума. Не виждах никаква перспектива за работа преди съботната нощ. Легнах си доста притеснен от този проблем в петък вечерта.
Щом се събудих в събота сутринта, имах моментно видение, че двата долара лежат под една стара талпа навън, близо до къщата. Знаех за съществуването на тази талпа, защото тя бе там от известно време. Въпреки това отхвърлих идеята като напразна мечта и слязох на закуска.
След като се нахраних и все още замислен върху крещящия финансов проблем, отново се сетих за дъската и двата долара, пъхнати под нея. Неохотно, с цел да прогоня идеята, излязох навън и обиколих къщата до мястото, където лежеше талпата. Тя изглеждаше недокосната, полупокрита с мръсотии и листа. Невъзможно бе някой незабелязано да е загубил пари или пък да си ги е скрил под дървото. Но след като и без това вече бях отишъл, нищо нямаше да ми стане, ако погледна, за да се отърва от натрапчивата мисъл.