Сутринта тръгнахме към Метеора. Шофьорът поиска да пусне видеото, но го помолихме да включи микрофона. Говорихме за християнската вяра, покълнала в земите на Балканския полуостров с надежда да направи хората по-добри.
Някои ученици вече знаеха, че и Гърция има традиционно православно изповедание, което ни прави близки не само като географски съседи, но и като празничност, църковни обреди, тайнства. Преминавайки в подножието на планината Олимп, говорихме за Единия Бог и разликата между монотеизма и политеизма. Опитахме се заедно да си спомним онова, което не забравяхме от „атаката“ през нощта. Иво се извини; той дори обеща, че докато се върнем на родна земя, няма да повтори грешката си. „А по-нататък?“ — мислехме за него; за дивния свят на гръцката митология, за природата, за корените на християнството по света…
Автобусът пътуваше из Тесалийската равнина между планините Козякас и Антихася и ненадейно в далечината се очерта чудна каменна гора, обляна от небесна светлина. Гигантските скални масиви в тази хълмиста част на Гърция наистина напомнят метеори — движещи се в междупланетното пространство небесни тела, паднали на земята и останали завинаги тук. Християнските манастири пък, градени по върховете на самите скали в столетията след XI век, свързват земното и небесното в едно и така превръщат Метеора в магнетичен център за хиляди аскети, търсили Бога чрез молитви, пост и въздържание. В подстъпите към скалните метеори е китното селце Кастраки, чиито жители се отличават с гостоприемство и преживяват най-вече от поклонническия туризъм.
Преди да започне изкачването към върховете на Православието, автобусът спря пред магазин за сувенири. В преддверието са ателиетата на монасите иконографи, които рисуват пред гостите и всеки посетител има възможност на живо да види как с човешки ръце, с чисто вдъхновение се пресъздава образът Божи. В магазина е пълно с красиви „изкушения“ от икони, кръстчета, църковни сувенири, които най-често не са по джоба на българина, тръгнал към Метеора заради вярата.
Но поне би могъл да си купи малка илюстрована книжка с историята, чийто текст е преведен на български. Разбрахме, че този известен християнски кът на Гърция се посещава всеки ден от стотици вярващи от цял свят. В преддверието гостът би могъл да отпие и глътки искрящо гръцко вино, което любезните домакини предлагат за дегустация на посетителите, разбира се, с надежда за покупка на бутилка…
От всички 26 манастира, издигнати по върховете преди векове, до днес са останали шест: „Преображение Господне — Великия Метеор“, „Вси Светии — Варлаам“, „Света Троица“, „Свети първомъченик Стефан“, „Света Варвара — Русану“ и „Свети Никола“. Десетките монаси и монахини, и днес намерили тук духовно уединение, са посветени на молитвен живот.
Те рядко отиват в големите градове на Гърция и почти никога не вкусват духовната храна на света в ниското. Живеят чрез Бога, за да служат за вяра и упование на хората, пристигнали до чудните върхове на метеорите…
Разликата в словата, изписани на стенописите в мистичните храмове и езика на филмите, които гледахме на път към Метеора, е невидима бездна, която човешките очи не съзират, затова лесно могат да паднат в нея… На една от иконите в манастира „Света Троица“ Иисус Христос държи в ръка Завета, в който пише да се обичаме. Няколко ученици от нашата група се поклониха, целунаха иконата, притвориха очи за молитва и навярно пожелаха за своите ближни нещо добро, защото се просветлиха. Иво беше съсредоточен и спокоен.
Наблюдавах го и ми се стори, че тук недоловимият Христов глас го повика към промяна за спасение… На излизане от храма млад монах подари на всички по едно листче с написани думи на български: „Господи, Иисусе Христе, помилвай ни!“…
По пътя обратно към Паралия децата в автобуса разказваха какво ги е впечатлило най-силно: скалите, манастирите, кошницата, с която преди векове се спускали монасите от скалата… Но преди всичко недоумението как днешните отшелници живеят без радио, телевизия, „Кауфланд“ и дискотеки… След тези думи шофьорът отново пусна филм: унищожителни ракети, убийства, дрога, брутален секс… Човек не може да разбере — филмът ли е вдъхновен от живота, или някой иска да ни внуши, че би било добре, ако животът стане като този филм? „Старомодна“ майка от предната седалка, сякаш за първи път гледаше видеото, не се въздържа и извика на водача ни да спре филма! Той чу ли, не чу ли — спря го едва когато свърши дискетата.