Той отново посегна към джоба на пъстрата си дреха и извади малко кръгло огледалце.
— Погледнете, досега сам сте се виждали така.
Той ми поднесе огледалцето пред очите. (И аз веднага се сетих за един детски стих: „Огледалце, огледалце, във ръката“) и видях в него нещо разлято и облачно, един злокобен образ, който се движи в своите очертания, бурно се изменя и кипи в тях — себе си самия, Хари Халер, и вътре в този Хари — Степния вълк, едно плахо, красиво, но объркано същество, което гледаше страхливо, чиито очи блясваха ту зли, ту тъжни, и тази вълча фигура се носеше непрестанно, сякаш минаваше през Хари — както през река тече страничен приток с друг цвят, размътва и дълбае, борейки се мъчително, единият поглъщаше другия, изпълнени с неутолим копнеж за формиране. Тъжно, тъжно ме гледаше постоянно движещият се полуочертан вълк с красивите си плахи очи.
— Така вие сам сте се виждали — повтори Пабло кротко и отново скри огледалото в джоба си.
Аз благодарно затворих очи и едва-едва отпих от еликсира.
— Сега си отдъхнахме — каза Пабло, — подкрепихме се и побъбрихме малко. Ако вече не се чувствате уморени, аз искам сега да ви заведа в моята панорама и да ви покажа своя малък театър. Съгласни ли сте?
Ние се изправихме, Пабло усмихнат тръгна напред, отвори една врата, придърпа настрани завесата и ние се намерихме в кръгъл подкововиден коридор на театър, точно в средата, а в двете си дъги коридорът водеше покрай много, невероятно много тесни врати на ложи.
— Това е нашият театър — обясни Пабло, — един забавен театър; надявам се, че тук ще намерите всякакви смешни неща. — При това той се изсмя високо, чуха се само няколко тона, но те ме пронизаха рязко, това беше отново ясният странен смях, който още преди това бях доловил горе.
— В моя малък театър водят към ложите толкова много врати, колкото пожелаете — десет, сто или хиляда, — и зад всяка врата ви очаква тъкмо онова, което търсите. Това е една хубава картинна галерия, мили приятелю, но вие не бихте имали никаква полза, ако я разгледате набързо такъв, какъвто сте. Вие ще бъдете ограничен и заслепен от това, което сте свикнали да наричате своя личност. Без съмнение, вие естествено отдавна сте отгатнали, че преодоляването на времето, освобождаването от действителността или каквито и имена да бихте дали на своя копнеж, не значи нищо друго, освен желание да се избавите от вашата така наречена личност. Тя е затворът, в който стоите. И ако вие, такъв какъвто сте, пристъпите в театъра, то ще виждате всичко с очите на Хари, всичко през старите очила на Степния вълк. Вие сте поканен за това, да се избавите от тези очила и най-любезно тук, на гардероба, да свалите от себе си тази многоуважавана личност, където тя при желание по всяко време отново ще ви бъде на разположение. Приятната танцова вечер, която преживяхте, трактатът за Степния вълк и накрая това малко възбуждащо средство, което току-що взехте, трябва да са ви подготвили достатъчно. Вие, Хари, след като се избавите от скъпата си личност, ще имате на разположение лявата страна на театъра, а Хермине — дясната; вътре, ако желаете, можете отново да се срещате. Моля те, Хермине, иди за малко зад завесата, искам първо да въведа Хари.
Хермине изчезна надясно покрай едно огромно огледало, което заемаше задната стена от пода до свода.
— И така, Хари, елате сега и бъдете в най-добро настроение. Целта на цялото начинание е да разведри настроението ви, да ви научи да се смеете. Надявам се, вие няма да ми създадете трудности. Чувствате се добре? Нали? И не се страхувате никак? Е, хубаво тогава, много хубаво. Сега без страх и с най-искрено задоволство ще влезете в нашия илюзорен свят, въведен чрез едно малко, също илюзорно самоубийство, какъвто е обичаят.
Той отново извади малкото джобно огледалце и го поднесе пред лицето ми. Отново видях в себе си обърканата, замъглена и постоянно движеща се фигура на вълка, която пронизваше Хари, един добре познат ми и наистина несимпатичен образ, чието унищожаване не можеше да ми създаде никакви грижи.