— Какво правиш!
— Ритай и греби — рече той успокоително.
— Не ме пускай — примоли се тя.
Той се плъзна навътре във вира, като я дърпаше със себе си, докато тя риташе съсредоточено с ръце и крака.
— Сега ще те пусна, но ще бъда само на крачка от теб.
— Не! Негодник такъв!
Той я пусна и се дръпна назад. Тя стигна до него като локомотив. Той се опита да не се засмее, дръпна се още по-назад и тя го последва с небивала решителност.
— Дерек!
— Справяш се чудесно! Още малко!
— Мразя те!
Той спря и тя се приближи до него, като скочи в обятията му с отчаяние, ръцете й обгърнаха врата му, а краката се увиха около кръста му, вкопчена в него като лоза.
Справи се страхотно — каза той, преливащ от желание. Долната й риза се бе вдигнала нагоре. Той усещаше по-твърдите косми на женските й части да се притискат в пъпа му. Господи, щеше да е толкова лесно… просто да я плъзне малко по-надолу и щеше да е срещу нейната…
— Ти ме излъга, пусна ме!
— Миранда, ще се научиш да плуваш. Оставих ли те да се удавиш?
Тя се поколеба.
— Не — призна тя неохотно.
Той не можеше да мисли нормално. Плъзна ръце по гърба й, по голата й плът, хвана задника й и започна бавно да го мачка. Тя възкликна и той разбра по очите й, че започва да разбира. Кожата й беше толкова гладка, толкова копринена. Той прокара ръце по задната част на бедрата й, към коленете й, а после обратно нагоре. Хвана задника й и го притисна към себе си.
— Дерек, моля те, не тук — рече тя и това бе почти изхлипване.
Той я погледна в очите и видя колко я е страх, че е в средата на вира. Нямаше ответно желание в очите й. А може би част от страха й бе от него. Той сложи едната си ръка около кръста й и тя сякаш разбра, че той се кани да я пусне, защото се вкопчи по-здраво в него. Той реши, че за днес й стига толкова.
— Справи се страхотно — каза й той отново с плътен глас. Стигна с няколко загребвания до там, където можеше да стъпи на крака, а тя продължаваше да стои увита около него. Веднага щом водата стигна до кръста му, тя се плъзна и се запрепъва. Хвърли се към края на вира, като се закатери навън, но не преди да му предостави чудесната, влудяваща гледка на излетия си задник с цвят на слонова кост. Той въздъхна, обърна се и продължи да плува напред-назад, докато желанието му се поуталожи. Когато излезе от вира, видя, че нея я няма.
60
Той се върна в лагера им няколко минути по-късно и изсвири с уста. Миранда бе измъкнала леглото им от кожи от вигвама и проветряваше завивките. Той видя яростните й удари, докато тупаше праха отвътре и разбра, че е ядосана. Тя излезе, сложи метлата отстрани и отиде до потока с едно ведро, без да го погледне. Наистина беше бясна. Той тръгна след нея.
Тя не даде знак, че е забелязала присъствието му, докато пълнеше ведрото с вода.
— Какво правиш? — попита небрежно той.
Тя се изправи, без да му обърне внимание и тръгна да се връща.
Той взе ведрото от ръката й и го понесе.
— Миранда?
— Мокря пода — отвърна тя остро.
— Не забелязах, че е станал толкова прашен — каза той, като гледаше изопнатото й лице.
Тя не отговори, а взе ведрото на входа на вигвама и изчезна вътре. Той я последва и видя как лисва водата по целия под.
— Наистина се гордея с теб — рече той искрено.
Тя започна да мете с метлата напред-назад, напред-назад.
— Никога не съм виждал човек, дето толкова се бои от водата, да плува толкова добре. — Това беше истина.
Метенето й сякаш стана малко по-спокойно.
— Съжалявам, че си ядосана — започна той, като видя, че е омекнала и продължи да упорства, докато имаше предимство. — Но един ден ще бъдеш чудесна плувкиня, точно както и чудесен стрелец.
Тя издаде тих звук, подобен на изсумтяване и миглите й се сведоха.
— Може да умра, но искам да можеш да се грижиш за себе си. Като те срещнах, ти беше безпомощна като новородено бебе. С всеки изминал ден се научаваш все повече да се оправяш сама.
Тя спря да мете и го погледна. Той се усмихна.
— Още ли си ядосана?
— Не говори така — отвърна тя и се намръщи. — Ти си млад. Освен това вероятно ще доживееш до сто години!
Той се засмя.
— Надявам се да не е така, освен ако ти не доживееш до деветдесет.
Тя леко се усмихна и той се ухили в отговор.
— Наистина ли смяташ, че се справих добре? — Погледът й бе свенлив и изпълнен с надежда.
— Беше фантастична — каза й той, като преувеличи съвсем малко.
Миранда се изчерви от похвалата му.
— Ако наистина искаш да се науча да плувам, ще се науча — каза тя смело и решително.
Той засия и се приближи до нея.