А всъщност искаше ли наистина?
65
На другия ден той я изненада следобед. Тя миеше грудки, които бе събрала, като се опитваше да реши дали две от тях са от същия ядивен вид като останалите. Беше коленичила, облечена в роклята си от шевро, когато ръцете му я обгърнаха и той я целуна парещо по врата. Тя почти изскочи от кожата си.
Ръцете му се преместиха към гърдите й и нежно ги стиснаха, докато той захапа лекичко ухото й. Тя веднага се скова, ужасена, че се нахвърля върху нея и я награбва, сякаш е някоя повлекана от публичен дом. Въпреки това тялото й започна да пулсира и да трепти.
— Дерек! — извика тя, обхваната от гняв.
Той затърка едното й зърно между палеца и показалеца си и тя усети как мъжествеността му расте срещу гърба й и започва да пулсира. Миранда хвана китките му и гневът надделя над началните пристъпи на желание. Той не й обърна внимание, а ръката му започна да шари надолу по корема й, като продължаваше да целува врата и ухото й. Улови женствеността й с ръка и започна да я търка през меката еленова кожа.
Със сила и ярост, които не знаеше, че притежава, тя се измъкна и го зашлеви с всичка сила през лицето. Стана на крака разтреперана.
— Как смееш!
Той бе изумен.
— Как смееш! — извика истерично тя, като обезумяла.
— Миранда — възкликна той с разширени очи, без да разбира абсолютно нищо. Пристъпи напред и се канеше да я хване за раменете.
— Не ме докосвай! — изкрещя тя. — Да не си посмял!
Той замръзна.
Тя се завъртя на пети и избяга, като се втурна с всички сили в гората, а по лицето й се стичаха сълзи. Свлече се на колене, когато дробовете й щяха да се пръснат и заплака. Той прекали. Да дойде при нея на открито, посред бял ден, и да я опипва грубо, сякаш бе курва. Това ли си мислеше за нея? Защо щеше да се държи с нея като с курва, ако не я смяташе за такава? Тя наистина реагираше точно така всеки път, когато той я докоснеше!
— Защо плачеш? — рече той сковано зад гърба й.
Стоеше изправен пред нея и я гледаше озадачен и безпомощен.
— Остави ме — заповяда тя. — Махай се!
Той се поколеба и клекна до нея.
— Знам, че не съм направил нищо лошо — започна той неуверено. — Или греша?
Миранда се надигна и седна, а по лицето й имаше бразди от сълзи. Очите й бяха огромни, гневни и в тях се четеше изумление.
— Нищо лошо ли?! Ти се държиш с мен като с курва и после ми разправяш, че не си направил нищо лошо? — тя сви юмрук, понеже страшно й се искаше да го удари.
Дерек бе шокиран.
— За какво говориш? Какви са тези глупости?
Тя се намръщи. Естествено, че не разбираше, не му пукаше?
Но на него му пукаше.
— Миранда, кажи ми — замоли я той, като колебливо докосна ръката й. — Не мога да повярвам, че реагираш така на това, че те прегърнах по този начин.
Тя го загледа и изтри очите си с юмрук.
— Прегърна ли? Та ти ме опипваше!
— Може… и така да е било. Но… — той се спря, без да знае какво да каже. Тя зачака почти войнствено. — Харесва ми да те докосвам — рече накрая той и осъзна, че това съвсем не е подходящо в случая.
— Не ми харесва начина, по който се отнасяш с мен.
— Не се държа с теб като с курва — рече той с изблик на гняв. — Обиден съм, че мислиш така.
— Как можеш да го отричаш? — извика тя. — Ако не преди малко, то снощи. Никой не се държи с дама така, както ти с мен!
Браг я изгледа, започвайки да разбира.
— Исках да те зарадвам, да те направя щастлива.
Миранда знаеше, че той говори истината.
— Не ми харесва да правя тези… неща, Дерек.
— Хареса ти — каза той, като се опитваше и искаше да разбере.
— Тялото ми е развратно, но не и умът ми — отвърна тя.
Той я зяпна, като му просветна.
— Знам, че имаш право да ме вземаш в леглото си, но не и по този начин. Това не е правилно! Това, че ме опипваш посред бял ден, на открито, не е правилно! Греховно е!
— Не — рече той рязко, като сграбчи ръката й и я дръпна към себе си. — В любовта нищо няма нищо греховно. Начинът, по който те докосвам е хубав и правилен, Миранда.
— Не, не е!
Той се намръщи, но не я пусна.
— Какво се опитваш да кажеш? Какво искаш?
— Искам да се любим както трябва. — Тя видя нещо да проблясва гневно в погледа му и извърна глава. — Божията воля е да се правят бебета, Дерек, а не нещата, които правиш с мен.
— Глупости — рече той кратко.
Тя го изгледа и погледите им се срещнаха. Видя, че неговият е твърд и непреклонен.
— Обичам те — рече той. — И ти си най-прекрасната дама, която познавам. Не искам да правя любов с теб „както трябва.“ Не искам фригидна лейди в леглото си. Искам дама, която да е страстна — каквато си ти. Твоята страст не те прави курва, Миранда. Как изобщо можеш да си помислиш такова нещо? Тя просто те прави невероятно хубава.