Той се събуди, огрян от лъчист ден и усети приятната топлина на залязващото слънце. Съсредоточи се и си спомни. Беше в потока, покрит до шията, но вече не бе трескав. Беше изключително отпаднал. Нямаше сили да помръдне, но се опита да направи мислен преглед на раните си. Превръзката на гърдите му бе чиста, сякаш изобщо не бе кървял. Усети, че в гърба му няма нож. Сам ли го беше извадил? Или водата го бе отхлабила? Той не помнеше да го е вадил. Колко дълго се бе борил с треската?
И господи, добре ли беше Миранда?
Той знаеше, че му трябват сили. Зарови пръсти в речното дъно, за да намери червеи и ларви, които изяде. Беше твърде слаб, за да улови някоя риба с ножа си, затъкнат в колана му. Но ако си възвърнеше силата, щеше да успее да хване някоя риба и да я изяде сурова. Дотогава щеше да живее от червеи и ларви. Сънят го обори.
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
ВЪЗЛЮБЕНА
71
— Какво й е? — попита подозрително жената, сложила ръце на дебелите си хълбоци.
— Веднага се вижда, че е хубавица — рече едрият мъж, облечен в дрехи от еленова кожа, като почеса въшлясалата си брада.
Жената бе ниска и трътлеста, очевидно проститутка, облечена в сатенена рокля със скандално изрязано деколте. Не бе нито млада, нито стара. Косата й бе червена и естествена, а на лицето й имаше тежък грим. Очите й бяха непреклонни и стари.
— Честър, какво си му направил на това момиче?
И двамата погледнаха към Миранда. Косата й бе цялата сплъстена, а от роклята й бяха останали само мръсни парцали. Честър бе измил лицето й, за да може Моли да види по-добре колко е красива, но нищо не можеше да промени празния поглед в очите й. Ако ги видя да я гледат или ги чу, то с нищо не се издаде. Всъщност изобщо не погледна към тях, а само през тях, сякаш не съществуваха.
— Нищо не съм й направил. Тя май не е съвсем с всичкия си. Не говори, не се усмихва, нищо. Ама е хубавица. Мамка му, няма нужда да говори, Моли, сама го знаеш. Мъжете не плащат на курва, за да говори.
Моли се намръщи и се приближи до момичето, после я обиколи и я огледа.
— Слабичка е. — Искаше да попита Честър как е попаднал на момичето, но не го направи — никога не задаваше такива въпроси. А не искаше и да знае. — Имаш ли си име, момиче?
Миранда я погледна невиждащо. Толкова я болеше. Защо не я оставеха насаме с мъката й?
— Казах ти, не говори. Ама ние с Уил я кръстихме Бела, защото е такава сладурана. Виж, ако не я искаш, мога да я дам в Чихуахуа, няма проблеми.
Моли се намръщи.
— Трябват ми две момичета, Честър. Проклетите кучки избягаха и се ожениха, можеш ли да си представиш? Както е взел да расте тоя град, ще ми трябват всички момичета, до които успея да се докопам.
— Тъй си е — окуражи я Честър. Нямаше да й каже, че той самият смята жената за откачена. Луда за връзване. Нощем стенеше и скимтеше, като непрекъснато повтаряше името Дерек. Мъжът й — този, който бе убит от команчите. Той винаги се бе страхувал от ненормалните и това беше лошо, понеже, ако тя не бе откачила от мъка, щеше да легне с нея. Колко жалко. — Галвестън е три пъти по-голям, отколкото преди пет години — рече той.
— Тук на практика нямаше нищо преди пет години — изсумтя Моли. — Добре. Ще я взема. Може би като се наяде и наспи както трябва, ще се оправи. Само да те питам откога е в такова състояние?
Честър се поколеба. Не искаше да й казва, че е така от първия ден, когато я видя и я купи от команчите.
— Разбирам — рече Моли проницателно. — Е, няма да ти дам стандартната цена, не и за тази. Седемдесет и пет и това е.
— Проклятие! Това си е пладнешки обир! Знаеш, че не продавам момиче за по-малко от сто и петдесет. Ти си ги връщаш за шест месеца.
Те започнаха да се карат и се спазариха на сто, както и двамата си знаеха, че ще стане. Честър си тръгна.
— Е, красавице — рече Моли, като я хвана за ръката, — ще накарам едно от момичетата да те изкъпе и да ти донесе нещо хубаво за ядене.
Тя я изведе от кабинета зад бара, който й служеше и за спалня. Имаше задно стълбище до стаите, където момичетата живееха и работеха. Бяха осем момичета — с тази ставаха девет. По-добре от нищо, помисли си тя.
— Лил, ела с мен — рече Моли на една висока, стройна брюнетка.
Лил стоеше на вратата, облечена в ефирен халат и говореше с някакъв дебел мексиканец и слабо момче с рижа коса. Тя послушно тръгна след Моли и Миранда до една малка стаичка, в която имаше легло, мивка, стол и гардероб.