— Казвам се Дерек Браг — каза Дерек на Клийв. — И в случай, че репутацията ми не е стигнала дотук, аз съм рейнджър. — Той се спря, за да проникне смисълът на думите му в мозъците им. — Това е жена ми. Всеки, който се опита да ме спре ще предизвика масово убийство, защото нищо няма да ми донесе повече задоволство, отколкото да изпозастрелям всички в този бар.
Последва пълна тишина. Никой не помръдна. Дерек мрачно се усмихна. После една жена в черен сатен пристъпи напред от края на бара.
— Какво става тук? — попита Моли, като стигна до средата на заведението. — Веднага пуснете племенницата ми!
— Това не е племенницата ви, мадам — рече Дерек, — а жена ми. И точно сега не ми харесва много мисълта, че я намирам тук да проституира за вас.
Моли реагира бързо.
— Миранда само сервира пиене, питайте когото искате. Трябваше й работа и аз й дадох, само от добро сърце.
Дерек не сваляше очи от мъжете пред себе си.
— Миранда?
— Аз никога… никога, Дерек.
Той мрачно се усмихна.
— Днес е щастливият ви ден. Спечелихте си правото да живеете, като не сте разрешили на жена ми да проституира за вас. Но не си търсете белята. Сърби ме пръста на спусъка.
— Хм — изсумтя Моли.
Дерек излезе от салона с Миранда, притисната плътно към него, като предизвикваше хората да не си и помислят да го спират. Никои не помръдна.
Той я качи на седлото, а после скочи зад нея, като отново я хвана здраво. Обърна коня и потеглиха.
75
Дерек погледна Миранда, а гърлото му се задави. Бяха в една хотелска стая в Галвестън. Тя плачеше.
— Мислех, че си мъртъв. Отведоха ме и аз си мислех, че береш душа. — Тя се втурна към него. — О, Дерек, слава богу, че си жив!
— Жив съм — рече той дрезгаво. — Жив и здрав. Не можех да умра, без първо да те спася. — Той усети нещо влажно на лицето си и се стресна, като разбра, че са собствените му сълзи.
— Исках да умра — простена тя срещу гърдите му. — Без теб всичко изгуби смисъл. Яздехме дни наред, нямам представа точно колко.
Той я прегърна по-плътно.
— Миранда, добре ли си? — той трябваше да знае.
— О, господи, да!
Той хвана лицето й, преди да успее да я целуне.
— Команчите… нараниха ли те? А детето?
Очите й срещнаха неговите.
— Не ме изнасилиха. Продадоха ме веднага и мъжът, който ме купи се боеше от мен. Мислеше ме за ненормална.
Той въздъхна.
— Ами бебето?
Миранда потърси погледа му.
— Добре е.
За момент той само затвори очи.
— Имам те отново — рече Дерек, а облекчението в гласа му бе огромно. Той хвана лицето и в ръце.
— Не — извика тя. — Аз те имам отново.
Тя плъзна ръце в косата му и я хвана здраво. Като дръпна главата му надолу, Миранда започна да го обсипва с целувки.
Той бе изненадан още повече, когато тя отвори устата му насила и започна яростна атака с езика си.
— Миранда…
— Люби се с мен — прошепна тя, като го дръпна на леглото. — Люби ме!
Тя продължаваше да държи главата му. Легна върху гърдите му и отчаяно затърси устата му. Целуваше го по цялото лице, по очите и носа, по бузите и после по устата и той се взриви в отговор на страстта й, понеже се нуждаеше от нея точно толкова, колкото и тя от него. Отчаяни, обезумели, усещащи само върховното, завладяващо чувство, че се обичат толкова много, те свалиха дрехите си и започнаха да се галят страстно, като се извиваха и стенеха с преплетени тела.
— Обичам те — извика Дерек и потрепери, като държеше лицето й с двете си ръце, така че да може да плени устата й със своята.
— И аз те обичам — прошепна Миранда и той хвана хълбоците й и я дръпна надолу до там, където я искаше. Погледна я в очите и я тя отвърна задъхана на погледа му.
— Обичам те — повтори той и после се плъзна в нея.
Той видя как от очите й се зарониха сълзи и тя започна да плаче все по-силно и по-силно.
— Миранда — възкликна той, без да разбира, на прага на способността си да се владее.
— Толкова те обичам — изхлипа тя, като хвана главата му здраво и го целуна. Той вкуси сълзите й. — Никога, Дерек — започна тя, а лицето й бе още мокро, — никога не ме оставяй. Не искам да се разделяме повече.
— Никога няма да те оставя — отвърна искрено той с пресипнал глас. Прегърна я, затвори очи и започна да мисли, да усеща и да осъзнава колко много я обича. А после животворното му семе изскочи от него като експлозия и го изпразни. Той потръпна в нея, като й даде всичко, което имаше, и те наистина се сляха.