Нима съпругът й щеше да я докосва по този начин? Ако го стореше, тя щеше да умре!
— Добрутро, мис Миранда — каза Уелш с приятелска усмивка. — Дайте да ви помогна да се качите.
Браг се приближаваше и Миранда бързо прие предложението на Уелш. Тя си мислеше, че ще умре — от унижение! — ако Браг отново я докоснеше!
8
Браг бе раздразнен, даже ядосан.
Утре щяха да стигнат до Накогдочес, последният град преди Сан Антонио на главния път. Бяха тръгнали от Начиточес преди два дена и Миранда усърдно го избягваше. Макар че я улавяше да го наблюдава с уплашено любопитство, когато не яздеше напред, в лагера тя сякаш правеше всичко възможно да поддържа голямо разстояние помежду им. Ако той й говореше нехайно и не й задаваше пряк въпрос, тя не отговаряше. Като я погледнеше, тя се изчервяваше. Понякога я гледаше и виждаше, че му отвръща. Забелязваше как вените пулсират яростно в тънката й бяла шия. Когато тя несъзнателно навлажни устни с розовия си език, на него му се щеше да я награби и да я целуне диво.
Искаше да си поговори с нея. Беше ядосан, задето го избягва, което правеше разговорът невъзможен. Не помагаше и фактът, че тя изглеждаше високомерна, сякаш той я отвращаваше. Или може би това бе само маска на страх? Каквото и да беше, на тях им оставаше да пътуват още дълго и този вид инфантилно държане не му допадаше.
Но леля й го следеше като ястреб и бързо парираше опитите му да се приближи до Миранда.
Той знаеше, че тя е невинно създание. Но как можеше да е засрамена от това, което бе видяла? Или си мислеше, че той е някой груб простак? Не беше ли го нарекла веднъж нецивилизован варварин? Боеше ли се от него? Понякога го гледаше така, сякаш се боеше, с някакъв хипнотичен страх. Как, по дяволите, можеше да се отърве от тази леля?
Проблемът сам се реши. Бяха спрели рано за нощувка, понеже бяха на по-малко от седем часа от Накогдочес. Миранда и леля й се бяха оттеглили в палатката си. Браг вече бе осигурил дивеча, който се печеше на шиш. Уелш пушеше, излегнат на земята. Миранда се появи на входа на палатката и го погледна.
Браг се изправи от мястото, където се бе подпрял на един объл камък. Миранда излезе и той забеляза, че е понесла кърпа, сапун и дрехи. Усмихна й се, когато тя се приближи. Очите й бяха разширени, а гласът й трепереше.
— Капитан Браг?
Погледът му я обходи. Отново бе поразен от красотата й. Миранда сякаш се разхубавяваше с всеки изминал ден.
— Да?
— Бих искала да се измия — рече тя с напрегнат глас.
Къде е леля ти? — попита Браг нехайно, застанал близо до нея. По някаква неизвестна причина сърцето му биеше толкова бързо, като че бе пробягал дълго разстояние.
— Спи. — Виолетовият й поглед се кръстоса с неговия. — Това пътуване й се отразява зле. Безпокоя се за нея.
Браг кимна трезво и с разбиране.
— За съжаление ще става само още по-тежко. Следвай ме — рече той.
Той я чу да се спъва зад него, докато вървяха по брега и автоматично се обърна и я хвана под ръка. Тя затаи дъх и се дръпна, сякаш бе прокажен. Браг я пусна, а лицето му притъмня. Миранда преглътна, като спусна уплашен поглед и каза:
— Още колко остава до ранчото, капитан Браг?
Той продължи по пътеката покрай памуковите храсти. Малката госпожичка се плашеше от него! Това ужасно го натъжи. Да не си мислеше, че ще я изнасили?
— Почти триста мили — рече той, като се спря.
— А! Езеро! — Миранда бе възхитена.
Браг се усмихна въпреки волята си.
— Миранда? Бих искал да поговоря с теб.
Тя бавно го изгледа.
— За какво? — думите й бяха толкова тихи, че едва се чуваха.
— За това, което си видяла в Начиточес. — Той гледаше лицето й. Издайническият розов прилив заля чертите й и тя извърна поглед.
— Не — рече той меко, — не поглеждай встрани. — Пръстите му бяха нежни и той повдигна брадичката й, за да срещне очите й. Тя сякаш бе затаила дъх. Той изпита почти неконтролируем подтик да я целуне.
— Съжалявам — прошепна тя. — Не те следях. Търсех те.
— Ти ме избягваш. Защо?
Миранда се опита да извърне поглед, но той не пускаше брадичката й.
— Какво правеше с оная жена? — попита тя с потрепващ глас.
Браг я погледна крайно изненадано, после се засмя, а пръстите му се отделиха копринената й кожа.
Тя се изненада от смеха му, а очите й се разшириха.
— На нея й харесваше — рече той засмян — страшно много.
— Значи тя е… лоша жена — рече Миранда със сериозен тон. — Уличница.
Браг се втренчи в нея.
— Мисля, че трябва да поговорим, наистина да си поговорим — рече той ужасно разгневен. — Луис не е курва.
Тя възкликна от грубия език.