— Съжалявам — каза той, без да осъзнава, че изглежда всичко друго, но не и покайващ се. Всъщност изглеждаше невероятно вбесен.
Миранда събра роклята си, разтреперана.
— Животно такова! Cochon6! Как смееш! Аз няма… няма да пътувам с теб нито ден повече! Mon Dieu! — Гласът й секна и очите й се насълзиха.
— За бога! — Браг бе вбесен, задето не може да се овладее. Как бе станало това? — Не бъди такава глупачка! — Той крещеше и сега сниши гласа си. Сега му липсваше само лелята на Миранда да довтаса тук да му изнася лекции.
— Как е могъл Джон да изпрати теб? — рече тя, като изхлипа. — Как е могъл да ме остави в компанията на дивак като теб? Как?
— Време е да пораснеш, Миранда! Не ми казвай, че никога преди не са те целували. — Той я гледаше как закопчава блузата си. Тя спря и го изгледа невярващо. Трябваше да се сети, че никога не се е целувала — тя бе скована и вдървена като дъска, а устата й бе като залепена.
— Никога! — Тя се ужаси, че може да е помислил нещо друго.
Браг отвори уста да се извини, но оттам се изтръгна само звук на отвращение.
— Ще намерим нов водач в Начиточес — заяви Миранда.
— О, не, няма — предупреди Браг, а лицето му доби опасен израз.
Миранда отстъпи.
— О, да! След като кажа на леля какво…
Той я сграбчи и я разтърси, без да иска да я нарани и когато тя приплака, на него му се искаше да се ритне. Толкова бе крехка!
— Чуй ме — рече той с тих глас и очи, от които хвърчаха искри, като я пусна. — Дадох думата си на Джон, че ще те заведа здрава и читава в ранчото и ще го сторя, мътните го взели.
— Читава? — очите й бяха невярващи. — Читава? Според теб да ме целунеш означава да ме върнеш здрава и читава?
Браг стисна зъби.
— Ще те заведа чак до Сан Антонио, Миранда, и точка. — Погледите им се срещнаха. — Независимо какво искате ти и леля ти. Ако трябва, ще ви завържа и двете за ръцете и краката за останалата част от пътуването.
Миранда пребледня.
— Звяр такъв!
Браг изкриви уста в усмивка, която приличаше на присмех. Тя се обърна и се втурна обратно към лагера. Браг взе нещата, които тя остави след себе си, сипейки ругатни. Ритна едно дърво. Ето що за разговор излезе. Сега тя бе уплашена и отвратена от него повече от когато и да било.
9
Миранда отново се разболя. Всъщност обхвана я треска. Цялото й тяло бе обгърнато от топлина, а сърцето й продължаваше да тупти болезнено. Тя погледна към леля си. Слава богу, тя бе заспала! Миранда се боеше, че лицето й може да издаде вълнението й, а никак не искаше да отвръща на любопитните въпроси на леля си.
Браг я бе целунал! Лицето й запламтя още повече. Тя лежеше на постелята си, обвила ръце около себе си. Господи! Беше ли компрометирана? Трябваше ли да каже на Джон? Щеше ли той да я прати у дома посрамена? Тя рязко се изправи.
Ако Джон разбере, че Браг я е прегръщал полугола и я е целунал, той несъмнено щеше да я прати да си върви у дома. Очите й проблеснаха и тя почти се засмя радостно на глас. У дома! О, колко искаше да се върне вкъщи, да се махне от всичко това — от тези странни, варварски мъже в тази дива, неопитомена страна. Това беше чудесна идея.
Миранда знаеше, че е добро момиче — обикновено — понеже целувката на Браг я бе отвратила и ужасила. Това бе единственото обяснение за начина, по който сърцето в гърдите й заплашваше да се пръсне при допира му. Как можа този мъж да я докосне? Как бе възможно годеникът й да прати него, този абсолютен звяр, който не можеше да владее долните си инстинкти, да я придружава до дома му? Тя не го разбираше. Ами ако Джон не бе по-добър от Браг?
Малко по-късно Браг имаше наглостта да й викне от външната страна на палатката, за да й съобщи, че вечерята е готова. Тя прехапа устна, като й се прииска да извика на свой ред, че не е гладна, но не искаше никой, най-вече леля й, да разбере какво се е случило. Леля й щеше да каже, че тя е виновна, задето е отишла да се къпе във вир, един вид обществено място, пред някой мъж. Не, тя не можеше да каже на Елизабет. Не смееше.
Миранда внимателно се измъкна от палатката, усещайки изгарящия му поглед върху себе си. Защо винаги я гледаше по този странен, жаден начин — начинът, по който едно гладно дете гледа парче торта? Тя държеше клепките си сведени, напълни две чинии и без да поглежда към никого, изчезна в палатката. Тази вечер повече не припари навън, боеше се от погледа му и реши, че ще изчака до следващата сутрин, за да се погрижи за нуждите си.