Тя спеше, когато ги нападнаха. Усети нечии ръце върху себе си — силни, мъжки ръце и после напъхаха нещо в устата й. Внезапно осъзна какво става и настръхна. Отвличаха я от собствената й палатка! Тя започна да се бори, но бе хваната в железни ръце и притисната срещу желязно тяло. Единият й крак ритна някаква стомна, която се удари шумно в незапаления фенер.
— Миранда? — обади се леля й сънено.
Миранда извика, но от устата й се изтръгнаха само приглушени звуци.
Лейди Холкум видя някакво високо, тъмно тяло в палатката им да държи Миранда, облечена само в бялата й памучна нощница, и изпищя.
Мъжът я изнесе с бързи крачки през цепката на срязаната палатка. Прозвуча изстрел. Миранда се заизвива лудо, за да погледне над рамото на похитителя си. Уелш лежеше проснат по лице на земята, на няколко ярда от предната част на палатката. Над него стоеше мъж, който прибираше пистолета в кобура си.
Тя погледна напред и се замята диво, като обсипа гърба му с удари. Той се засмя. Трима мъже държаха коне.
— Чавес! — извика един от тях.
Чавес се обърна, за да погледне, точно когато един от хората му застреля лейди Холкум. Тя се свлече на земята, а един малък дамски пистолет се плъзна от ръката й. Миранда видя как убиват леля й и със задавен вик припадна.
Все още хванал Миранда, Чавес скочи на жребеца си и заедно с четиримата си мъже потегли напред в нощта.
13
Миранда се събуди в ранната слънчева утрин. На челото й имаше нещо влажно и хладно, а после се плъзна по гърлото й. Тя въздъхна. Хладният парцал се свлече по-надолу, върху гърдите й, и накара зърната и да се втвърдят и да изтръпнат. Внезапно тя се събуди и очите й се отвориха, когато извика.
Гледаше я тъмно лице със светнали черни очи.
— Значи си будна — рече той.
Миранда осъзна, че лежи на легло в стая, облицована с борови дъски, облечена само в ефирната си нощница, която беше разкопчана до кръста й. Мъжът държеше влажния парцал, който докосваше гърдите й. С гневен вик тя събра краищата на нощницата си.
— Толкова красива — промълви той. — Миранда. Дори името ти е красиво.
Моментният и гняв се изпари, когато си спомни всичко. Лицето й се сбърчи и сълзи от мъка започнаха да се стичат по страните й.
— Леля Елизабет — изстена тя. Претърколи се на другата страна. — Боже мой. Не, non, pas man tante. Mon dieu! Je voas en pries…8 — тя зарида неудържимо.
Чавес мълчаливо се вгледа за миг в красивото момиче, разбирайки мъката й. Той съжаляваше, че избухливият му човек бе убил по-възрастната жена. Всъщност дори удари мъжа с опакото на ръката си, когато стигнаха до скрития си лагер и му изби два зъба. Беше дал изрична заповед да не нараняват жените. Сега разбра, че мъртвата е била леля на момичето. Погали я по рамото.
— Съжалявам за леля ти, малката. Беше нещастен случай.
Миранда не му обърна внимание и продължи да реве. Скръбта й не намали желанието му. Той рядко бе виждал такава красавица и откакто я бе зърнал онзи ден в Накогдочес, не беше способен да мисли за нищо друго. В мига, в който я видя, той знаеше, че ще я има. Но все пак бе човек, така че реши да й остави време за траур.
— Ти ще си моята жена, малката — каза й той, докато тя лежеше по корем и хлипаше. — Може би дори моя съпруга. Не искам да те наранявам. Ти си твърде голяма и рядка ценност. Хората ми няма да те закачат. Но няма начин да избягаш. Постоянно си под наблюдение, дори не се опитвай да си тръгнеш. — Той се изправи и я погледна твърдо. Бе се напрегнал от желание. Така беше, откакто тръгнаха да яздят на югозапад към Коахуила.
Миранда сякаш не го чуваше. Той сви рамене, протегна ръка и я зави с одеяло, понеже не искаше похотливите му мъже да зяпат нежното й красиво тяло, което прозираше през тънката нощница. После излезе.
Миранда плака цяла сутрин. Накрая, когато сълзите й пресъхнаха, тя се претърколи в леглото и се вгледа с подути очи в грубата стая. Видя, че е в барака и лежи на единично легло. Имаше маса с два стола, огнище, поочукано желязно котле и това бе всичко. Запита се какво ще стане с нея.
Чудеше се и какво е станало с Браг. Сигурно е мъртъв, помисли си тя мрачно. Прониза я нов пристъп на болка. После си спомни какво бе казал Уелш. Браг бе полу-апах. Нито един команч не можеше да проследи апах. Ако Браг бе жив, щеше ли да успее да проследи мъжете, които я бяха отвлекли? Това беше единствената й надежда.
Тя се изправи и се приближи до единствения прозорец в бараката. Навън видя двама мексиканци да спят. Опита се да си спомни как изглежда похитителят й. Спомняше си само, че е висок и че гласът му е мек и леко гърлен.