Миранда нагази в потока, облечена в ризата на Браг. Боеше се, че той скоро ще се върне и ще я хване да се къпе. Новопоявилите й се мазоли запариха от водата. Желанието й да се изкъпе стана неудържимо. Тя седна на една скала, а водата течеше край глезените й. Загреба малко груб пясък с ръка и започна да търка крака си, от пръстите до бедрото.
Започна да търка все по-силно, когато в ума й изникна един плашещ и отвратителен образ — как Чавес гали голото й тяло. Тя се бореше с видението, гонеше го. Пясъкът протърка кожата й, но болката й донесе облекчение и тя й се зарадва. Сърцето й туптеше болезнено и Миранда дишаше трудно. Зае се с другия крак и започна усилено да го търка — решително и енергично. Не можеше да спре образа на Чавес, виждаше лицето му сведено над своето. Търкаше все по-силно, злостно. Започна да трие вътрешната част на бедрата си, които вече бяха разранени от ездата. Чавес бе пъхал пръстите си в нея, в място, което тя дори не бе подозирала, че има. Тя скъса ризата и започна да търка корема, гърдите си, всяка част на тялото и, която бе докосвал…
17
Браг спря да свири с уста в мига, в който я видя. Верен на думата си, той носеше един доста едър фазан. Миранда бе с гръб към него и дългите й, гъсти коси напълно я закриваха, но той знаеше, че е гола. Виждаше, че яростно се мие и без съмнение бързаше, за да не я хване в неприличен вид. Той замръзна на място, а съзнанието му казваше да се отдръпне.
Бореше се със себе си и тъкмо щеше да се извърне и да й остави още малко време, когато тя се обърна настрани и започна да търка ръката си.
Именно тогава той осъзна, че нещо не е наред. Видя един дълъг, тънък крак, извивката на корема й, една нежна, висока гърда. Кожата й не беше бяла, а червена — гневно червена. Веднага разбра, че тя се търка с шепи груб пясък. От злобния, налудничав поглед, изписан на лицето й, той усети, че тя си прави нещо като самобичуване.
От устните му се изтръгна гневен вик. Като пусна фазана, той хвана ръцете й, за да не й позволи да си причини още болка.
— Не! — изкрещя тя, като се измъкна с истерична сила, която го завари напълно неподготвен. — Не! Не! — Докато се усети, ноктите й се забиха в лицето му и тя започна да го дере, докато пусна кръв.
Той хвана здраво ръцете й.
— Престани! — извика той. — Престани, Миранда, спри! — Разтърси я той. Тя се мяташе като диво животно, задъхваше се и надаваше викове, като се опитваше да го ритне. И двамата се бяха изправили и той пъхна единия си крак между бедрата й, а обви другия зад десния й крак, като я притисна към себе си. — Стига!
Миранда замръзна насреща му и тихо зарида, а главата й се отпусна безжизнено на гърдите му. Той я хвана по-леко и я вдигна на ръце, за да я занесе до одеялото. После видя до каква степен се бе самоизтезавала. Кожата й бе яростно червена от шията до пръстите на краката й, дори и гърдите. Вътрешните страни на коленете й също бяха разкървавени. Прилоша му. Тихият й плач се смени от стенание и той внимателно я положи на одеялото.
— Защо, Миранда? — попита той. — Защо трябваше да се нараняваш по този начин?
— Чавес — изстена тя. — Той ме докосна.
Естествено Браг разбра. Той стана и отиде до самарите. Разбра, че тя е ровила в тях, макар и да не знаеше какво е търсила. Взе еленовата кожа, която индианците увиваха около бедрата си и която му служеше за резервно одеяло и я постла върху нея, като я покри от бедрата до гърдите. Донесе вода от потока и когато коленичи в краката й, тя бе спряла да плаче, макар че на лицето й още проблясваха сълзи.
— Ще почистя тези ожулвания — каза й той с равен тон. Протегна ръка и внимателно се опита да раздалечи краката й.
— Не — възпротиви се тя, като се изправи, хванала еленовата кожа върху гърдите си, и се опита да избута ръката му. За първи път не се изчерви. — Аз ще го направя.
— Не говори глупости — рече той остро. Пъхна плата между бедрата й, без да обръща внимание на протеста й. Внимаваше да не докосва интимните й части, но ръката му трепереше и той случайно я допря. — Цялата си изранена — рече той рязко, още веднъж изумен от себе си. — По дяволите! Защо не ми каза, че имаш мехури?