Тя не знаеше защо е толкова нервна, но бързо заговори, за да скрие объркването си.
— Къде живееш, капитан Браг?
— Дерек — каза той. Гласът му й се стори дрезгав. — Мисля, че трябва да ме наричаш Дерек.
— О, не — отвърна тя свенливо. — Това ще е толкова неприлично.
— Джон няма да има нищо против — рече той.
— Къде живееш?
— Навсякъде, където мога да сложа постелята си.
— Не! Наистина ли?
— Наистина.
— Какво правят тексаските рейнджъри? — попита тя, след като преглътна факта, че той е нещо като скитник.
— Бият се с индианци и престъпници — отвърна той, без да се замисли. — Днес си много любопитна. — Звучеше доволен.
— Но ти си полу-индианец.
Той се напрегна.
— О, кой, по дяволите…? О! Уелш!
— Капитан Браг! Нима всяка дума, която излиза от устата ти е ругатня?
— Да не се опитваш да ме превъзпиташ или да ме вкараш в правия път? — попита той с подозрение.
— Ти си заблудено агне — рече Миранда сериозно.
Той избухна в смях.
— Това е много смешно! Аз — заблудено агне!
Той отново се заля от смях. Тя се изви към лицето му и се вгледа в него.
— Ама наистина си такъв! Ти си езичник. Искам да кажа… — Тя се изчерви.
За да го вижда, тя бе извила лявото си рамо срещу дясната му страна, а задните й части удобно се наместиха в скута му, хълбокът й опря в нещо неудобно, но все пак някак познато. Нещо твърдо и подобно на прът…
Очите им се срещнаха, а нейните се разшириха, като разбра какво е. Златистият му поглед бе течен и блестящ, подобно на горящи и хвърлящи искри пламъци. Тя преглътна, опита се леко да се надигне и усети как мъжкият му атрибут се притисна още повече в хълбока й.
— О!
— Съжалявам, принцесо — рече той, като я върна в първоначалното й положение — Съжалявам.
Сърцето й биеше лудо. Защо бе така? Тя знаеше със сигурност, че тази сутрин, когато се качиха на конете, в панталоните му нямаше издутина.
Тя бе погледнала дискретно, като й се искаше да разбере дали е сънувала това, което видя снощи. И което е по-лошо, защо тялото й реагираше на неговото така, сякаш я изгаря треска? Тя едвам дишаше.
— Успокой се — рече той дрезгаво. — Няма да те нараня. — Той взе напрегнатото й мълчание за страх.
— Защо… — започна тя и се спря. Тялото й я болеше непоносимо.
— Мъжете не могат да го контролират, Миранда, не винаги. Съжалявам.
Тя си пое дълбоко въздух.
— Дерек, мисля, че съм болна.
— Какво ти е? — рече той бързо, като я дръпна силно към себе си, за да погледне поруменялото й лице. Той дръпна поводите.
— Мисля, че имам треска — прошепна тя, загледана в него, без да може да затвори уста, а погледът й бе замъглен. И после, неизвестно защо, тя откри, че се е втренчила в устата му. Чу нисък, странен звук, като изскимтяване, без дори да осъзнае, че идва от нея.
Той възкликна, когато свързаните мисли и всичкият му самоконтрол се изпариха при вида на явното й желание. Ръката му се стегна, придърпа я по-нагоре и по-плътно срещу напиращото му мъжество, докато другата му ръка пусна юздите, намери хълбока й и се плъзна нагоре до кръста й. Тя се бе втренчила в устата му с жадни очи, а червените й устни се разтвориха задъхано. Той сведе лице.
Тя знаеше, че ще я целуне и не можеше да помръдне, да възрази, не можеше дори да мисли. Не знаеше дали иска да я целуне или не. Седеше замръзнала в ръцете му, не можеше да диша, тялото й бе пламнало. Устните му се спуснаха върху нейните меко, нежно и крайчецът на езика му се плъзна в отворената й уста. Миранда затвори очи, ръцете й намериха ризата му и се вкопчиха в нея. Устата му стана по-настоятелна. Тя не отвърна на целувката му — тази мисъл изобщо не й хрумна в замаяното й състояние — но отвори устата си по-широко и притисна ръцете си по-силно в гърдите му. Езикът му нахлу в устата й — странно, вкусно започна да изследва зъбите й, бузите, собствения й език. Ръката му на кръста й погали плътта й.
Целувката беше безкрайна, интимна и поглъщаща. Ръката му се плъзна от кръста към хълбока й, спря се, а после се спусна по-надолу. Той погали дупето й, задната страна на бедрото, като нежно мачкаше плътта й по пътя и отново се върна нагоре, за да обхване с ръка задните й части. Тя простена, като притисна дупето си към ръката му и се напрегна, за да намери търсещите му пръсти.
Внезапно откри, че се плъзва от коня и застава на краката си. Тя се препъна задъхана и осъзна, че той я е спуснал от коня и сам е скочил от другата страна. Краката й бяха толкова слаби, че тя се строполи на земята, като се тресеше яростно.