— Миранда!
Браг й бе казал за злополуката, която станала, докато Джон обяздвал коне. Беше си счупил крака, но го бяха наместили както трябва и нямаше усложнения. Миранда можеше само да се чуди как е намерил достатъчно голяма и яка тояга, за да издържи дори част от огромното му туловище.
Той спря, а през лицето му премина израз на изумление, когато забеляза облеклото й.
— Какво се е случило?
— Спокойно, Джон — отвърна Браг, като го шляпна по рамото. — Тя е цяла — рече той многозначително.
Джон го стрелна с очи.
— Имахме малко неприятности, за които ще ти разкажа, като седнем да изпием по едно уиски, докато Миранда се изкъпе.
Той задържа предупредително ръка върху рамото на приятеля си. Джон насочи цялото си внимание към Миранда.
— Добре ли си? — гласът му трептеше от загриженост.
Миранда се изчерви и сведе поглед.
— Да. Радвам се да ви видя, сър — тя протегна ръка и вдигна очи към неговите.
Той се усмихна. После, все така напрегнат от притеснение, гой я хвана за ръката и я целуна.
— Миранда, никакво „сър“, моля те. За теб съм Джон. Тук не спазваме официалностите. — Той разгледа лицето й.
Миранда сведе очи, невероятно свенлива и смутена.
— Толкова съжалявам… Искам да се извиня за облеклото си…
— Няма нужда — извика Джон. — Мили боже, толкова се радвам да те видя. Опитвам се да се възпра да не те смачкам в най-силната прегръдка, която някога си получавала! Сигурно си уморена и гладна! Бианка! — извика той.
— Баня — промълви Миранда, като отмести очи към Браг, който я гледаше напрегнато.
— Разбира се — рече Джон.
Появи се млада, пищна мексиканка.
— Сеньор?
— Занеси вода в стаята на Миранда. И всичко друго, от което се нуждае. И кажи на Елена, ако тя вече не е научила, че годеницата ми и Дерек са тук. Кажи й да приготви възможно най-хубавото угощение. — Той отново се обърна към Миранда усмихнат.
Бианка изчезна. Миранда се чувстваше двойно по-неудобно от мълчанието, което последва, особено като се има предвид, че двамата мъже я гледаха толкова жадно.
— Аз се държа неучтиво — рече Джон. — Ела да те заведа до стаята ти. — Той направи жест с ръка. Несигурна, Миранда го последва. — Дерек, знаеш къде е уискито.
Качиха се по една извита стълба от фоайето, покрита с борови дъски, както всички останали подове и степи в къщата. По коридора имаше шест врати и Джон отвори втората отляво.
— Знам, че не е кой знае какво — каза той — в сравнение с Англия.
Миранда ахна. Стаята бе красиво, разкошно кътче, напълно неочаквано сред нехайния, грубоват стил на останалата част от къщата. Леглото с балдахин от бежов муселин на розови райета бе в тон с покривката на леглото и възглавничките. Пердетата бяха копринени в цвят пепел от рози. Имаше каменна камина с ярко тапициран плюшен стол пред нея. Бюрото и гардеробът бяха от махагон — европейски — и блестяха от множеството слоеве лак. Над бюрото имаше огледало. Отстрани на огнището китайски параван несъмнено скриваше вана и нощно гърне. Розов персийски килим в черешов оттенък покриваше целия под.
Миранда беше виждала много по-изискани мебели, дори в дома на баща си. Но бе прекарала по-голямата част от живота си в доста аскетичния манастир и разбираше колко зор си бе дал Джон, за да й осигури тази обстановка, напомняща дома й. Очите й се изпълниха със сълзи на благодарност.
— Благодаря — рече тя тихо. — Благодаря ти много.
Джон засия.
— Подготвяме това цяла година. Не исках да възлагам твърде големи надежди, не и след като баща ти каза, че си твърде млада. Освен това аз… Е, виж — той отвори гардероба. Беше полупълен.
Изненадата на Миранда си пролича.
— Но ти трябва да си очаквал, че ще имам чеиз! Аз оставих част от него на път за насам, но останалото е още в Начес.
— Просто искам да те направя щастлива — рече той, а после се изчерви. — Елена е истински майстор с иглата и дори Бианка не е зле. Всички тези неща са мънички, но ти си даже по-дребна, отколкото очаквах.
— Благодаря ти — малко по-рано Миранда тъкмо се чудеше какво ще прави по въпроса с дрехите. Сетне забеляза вратата отдясно.
Джон проследи погледа й.
— Това е моята стая.
Тя почервеня като рак.
— Слез, когато си готова. Ако искаш да поспиш, не се притеснявай, почини си. Ако си гладна или ако искаш нещо, просто помоли Бианка. Или мен.
След като излезе, Миранда се отпусна изтощено в стола си пред огнището. Отдъхна си — той бе много мил.