Пианото бе най-голямата й утеха и тя свиреше с часове, особено когато усетеше странна тежест в сърцето си. Можеше да се самозабрави в музиката, като свиреше Моцарт и Бетовен с истинска страст, докато полетеше на крилата на чувствата им, без дори да съзнава кога някой идва и застава мълчаливо заслушан до вратата.
Тя се ужасяваше от нощите. Джон я бе посещавал само два пъти от сватбената им нощ насам, но и двата пъти нещата не се подобриха. Тъй като той престана да идва, тя реши, че не му е харесала и това я засрами, но облекчението й бе по-силно от срама. Тя мразеше любенето. Знаеше, че и той го усеща и макар че искаше да скрие отвращението си, как можеше да го стори? Всеки път щом влезеше в нея, я болеше непоносимо. Въпреки това тя реши, че ще е на разположение на Джон, когато той я пожелае. Все пак един ден щеше да му роди деца. Тази мисъл я омагьосваше и почти придаваше смисъл на любенето им.
Около месец след сватбата, когато Миранда слезе за вечеря, Джон я извика в библиотеката. Очите му блестяха от любов, когато я погледна и докосна ръката й за миг. Погледът му бе жаден и тя знаеше, че скоро отново щеше да дойде в леглото й. Не можеше да направи нищо. Прониза я вълна от безпокойство.
— Миранда, забравих да ти кажа, но следващата седмица е рожденият ден на Елиза Крофт и сме поканени у семейство Крофт за уикенда. Надявам се, че искаш да идем.
Миранда бе очарована от идеята, макар и да не помнеше коя е Елиза Крофт. От сватбата не се бе срещала с никой, освен с Джон и прислугата им.
— О, с удоволствие! Ще има ли много хора? — още докато думите излизаха от устата й, тя се запита дали няма да види Браг.
— Мисля, че да. Елиза става на осемнайсет. Това е важен повод. — Той й се усмихна нежно. — Празненството ще продължи целия уикенд. Истинско тексаско барбекю. Ще тръгнем преди изгрев в събота и ще пристигнем там преди пладне. Ще се приберем в понеделник.
— Какво да взема? Навън ли ще спим?
Той се засмя на ентусиазма й.
— Елена ще ти помогне да събереш багажа. Тя знае точно от какво имаш нужда. Аз наистина ще спя навън, но дамите ще са настанени по спалните. Имаш ли нещо против? Къщата на Крофт е двойно по-голяма.
— Нямам нищо против — каза му тя. Толкова се вълнуваше от мисълта за празненство. Защо красивото лице на Браг продължаваше да изниква в ума й?
Джон се наведе и я целуна по устата.
— Харесва ми да те виждам щастлива — промълви той.
34
— Събуди се.
Миранда сънено отвори очи. За момент забрави къде е, а после внезапно се сети. Тя бе у семейство Крофт и тъкмо бе подремнала. Бяха пристигнали вчера предиобед, точно както бе обещал Джон.
Тя никога не си бе прекарвала толкова добре, колкото през последните ден и половина. Семейство Крофт бяха високи, кокалести хора, но меки като коприна под суровата си външност. Бет Крофт запозна Миранда с всички, като избута Джон в кръга на приятелите му. За нейна радост всички бяха сърдечни и приятни хора, независимо дали бяха млади или стари, мъже или жени. Всички я приеха. Тя се зарадва много да се запознае с една млада жена като нея на име Вилхелмина Верийн. Тя бе с година-две по-голяма от Миранда, едрогърда, малко набита блондинка, която непрекъснато се смееше.
Миранда спомена на Вилхелмина, че изобщо не си е представяла тексасците толкова дружелюбни. Вилхемина се засмя и й отвърна без заобикалки, по типичен свой маниер.
— Но, скъпа, мъжете са дружелюбни, защото си красива, а жените — защото си омъжена и не си заплаха за тях. Ако не беше омъжена, нито една от момите нямаше да ти проговори!
Макар и да позагуби илюзиите си, Миранда трябваше да се засмее.
Барбекюто всъщност бе двудневно празненство с несвършващ запас от ядене, пиене, игри и танци. Джон я научи да танцува бързата, буйна жига, която много й хареса — толкова много, че той си отдъхна, като я остави в ръцете на други партньори. Мъжете се състезаваха в надбягване, борба и стрелба. Мятаха подкови върху един кол и играеха една друга игра от Англия, крикет. Можеше да плуват и да се пекат — разделени на мъже и жени, естествено. Присъстваха десетина семейства, четири от които бяха млади и без деца, подобно на тях с Джон. Децата бяха от четиримесечно бебе до осемнайсетгодишната Елиза и две други неомъжени млади дами.
— Всичките тези танци те измориха — рече Вилхемина усмихната. Тя бе свалила роклята си и се преобличаше.
Миранда се изправи.
— О, боже. Почти се стъмни.
Не исках да проспиш всички забавления тази нощ.
— Няма страшно — рече развълнувано Миранда. Тя бе облечена само по долна риза и се изми с вода и сапун от един леген. Отвън се чуваха звуците, с които вече бе свикнала — смях, оживени разговори, пищящи деца, и трима музиканти с цигулка, виола и хармоника. Тя си сложи една изумруденозелена тафтена рокля с къси, бухнали ръкави. Скромното деколте и ръкавите бяха украсени с кремава дантела по краищата.