— Не знам защо, но това зелено прави очите ти още по-виолетови — замисли се Вилхемина. — Странно е, че Джон се е оженил за такова мъничко същество като теб.
Миранда се усмихна, понеже знаеше, че не иска да я обиди.
— Искаш да кажеш, че е трябвало да се ожени за такова голямо като теб ли?
Вилхемина се засмя.
— Аз си имам моичкия, мерси, и не бих го заменила за никой друг, дори и за някой хубав тексаски рейнджър като Дерек Браг! — Вилхемина се усмихна замечтано.
— Обичаш ли мъжа си? — попита Миранда, като се опита да не мисли за Браг. Бе разочарована, че го няма.
— Много — ухили се Вилхемина. — За мен той е хубав по свой начин. И като ме докосне, кожата ми сякаш се възпламенява.
Миранда зяпна. Вилхемина я стрелна с очи.
— Значи на теб май не ти харесва тази част от брачния живот, а?
Миранда направи лека гримаса.
— Мога да мина и без нея, мерси.
— Е, сигурно, след като си дама и прочее. А пък аз нали съм си от село — тя й смигна и двете момичета се спуснаха по стълбите и излязоха навън.
Двойките вече танцуваха. Вилхемина и Миранда стояха една до друга за миг, като се оглеждаха из тълпата, за да намерят мъжете си, понеже хората се бяха събрали на весели групички.
— А, ето го! Доскоро, Миранда — изостави я тя.
Миранда въздъхна, а после протегна ръка и хвана една топка, която Бен Паркър бе изпуснал и сега преследваше.
— Бен, ще се спънеш и ще паднеш в тъмното — нахока тя осемгодишното хлапе.
Той се усмихна дяволито, взе топката и се затича с нея, като я подхвърляше, а по петите му го следваше едно кутре.
Миранда се усмихна и затърси Джон в тълпата. Погледът й се спря върху един мъж, когото не бе виждала преди това — строен, слаб и мургав, облечен в дрехи от шевро, както много от мъжете. Очите му задържаха нейните и той докосна шапката си — доста нагло, помисли си тя. Миранда се намръщи и отмести поглед.
— Ето те и теб — рече Джон, като се приближи изотзад. Целуна я по бузата. — Почина ли си?
— Да, спах така, сякаш съм се трепала цял ден.
— Твърде много танци — рече Джон и се засмя.
— Нали не те болят краката? — попита тя загрижено, а разочарованието й бе явно.
— Миранда, ще танцувам с теб дори и да бях още на патерици, като виждам колко щастлива те прави.
— Сега?
— Може ли първо да хапнем? — той се засмя, като я поведе към една маса, отрупана с храна.
Тя ядоха и бъбриха, докато падна здрач. По-младите деца бяха пратени да си лягат, въпреки протестите им. Джон и Миранда танцуваха. Преди вчерашния ден Миранда никога не бе танцувала и ужасно й хареса. Въртеше се на пръсти, музиката се вливаше във всяка нейна пора, тялото й се люшкаше и тя се движеше грациозно — толкова приличаше на свиренето на пиано. Искаше й се да танцува вечно.
Естествено Джон не бе добър танцьор и всъщност не му харесваше. Но имаше много други, които умираха от желание да танцуват с красивата му съпруга, особено по-младите, които изпитваха леко страхопочитание. Миранда бе неуморна. Тя танцува цял час, без да спре, като сменяше партньорите един след друг. Косата й отдавна се бе освободила от старателно направения кок и се стелеше зад нея като блестяща черна пелерина.
След една песен, когато някакъв друг мъж поиска да танцува с нея, сред танцьорите пристигна конник и от всички страни се понесе шушукане. Сърцето на Миранда едва не спря. През нея премина тръпка на радост още докато ездачът вдигна ръка, за да привлече вниманието, без дори да погледне към нея.
Джон се приближи и взе ръката й. Миранда видя, че конят на Браг се е запенил. Останалите гости бяха започнали да се събират, когато хората започнаха да си предават името му от уста на уста и дойдоха да видят какво става.
— Какво се е случило, Дерек? — попита Джон със сериозен тон.
— Моля за тишина — рече Браг, без да повиши глас.
Всички замълчаха.
— Нося лоши новини. Днес в Сан Антонио избухна бой. Както ви е известно, щеше да има мирни споразумения с трима вождове на команчите. Те трябваше да доведат всички заложници за размяна като изискване за преговорите. Обаче доведоха само едно момиче, Матилда Локхарт. — Той се спря, а равният му поглед премина през тълпата, докато сред нея се понесе вълна от изненада и негодувание.
Той отново вдигна ръка за тишина.
— Седем тексасци бяха ранени в престрелката, един бе убит. — Той продължи сред вече гневния шепот. — Бяха убити трийсет и пет команчи, двайсетина жени и деца бяха взети в плен. Около трийсет воини избягаха невредими. Тук съм, за да ви предупредя, че отсега нататък ще има повече прояви на враждебност.