— Миранда, търсех те… Какво има? — той я прегърна и огледа лицето й разтревожено.
— Някакъв мъж на име Холистър ме хвана и ме целуна — извика тя. — Никога не съм срещала толкова много нецивилизовани зверове…
Джон я прекъсна.
— Къде е той? — лицето му бе причерняло.
Миранда посочи с ръка, без дори да се запита дали постъпва правилно, като му казва. Все пак той бе неин съпруг. Ако той не я защитеше, никой друг нямаше да го стори. Затича се след него, когато той се втурна към Холистър.
— Холистър! — изрева той. — Подлец! Ще те убия, задето си докоснал жена ми!
Холистър стоеше облегнат на същото дърво и се засмя.
— Предупредих те, пиленце, да не му казваш — рече той спокойно, сякаш се забавляваше.
Джон се нахвърли върху него с всичката ярост на разярена мечка. Холистър бързо отстъпи встрани и избегна удара, като заби здрав десен юмрук в корема на Джон. Джон само изръмжа, хвана го за ризата и го фрасна в лицето. От носа на Холистър шурна кръв.
Но Холистър бе як и парира следващия удар в лицето си, като го последва с бърз юмрук в окото на Джон. Двамата се вкопчиха един в друг и започнаха да се борят. Събра се тълпа и Миранда я достраша от насилието, което се разиграваше пред очите й.
Мъжете се пуснаха и си размениха удари. Холистър падна, Джон се хвърли след него, вдигна го за яката и почти му счупи челюстта с още един удар. Тъкмо се канеше да го фрасне отново, когато внезапно се изопна, скова се и падна по гръб, а от гърдите му стърчеше забит нож.
Миранда изпищя.
— Той уби Барингтън! — извика някой.
Миранда се затича напред и падна до мъжа си.
— Джон! Боже господи, не!
— Миранда? — Гласът му бе слаб. Гърдите му бяха целите в кръв. — Не мога… не мога да те видя.
— Тук съм — извика тя, като обви ръце около него. Заплака истерично. — Моля ви, някой да извади ножа от него. Спасете го!
— Приближи се — прошепна Джон. — Аз… не мога да те… Миранда съзнаваше, че някой вади ножа и казва нещо. Тя притисна главата му към гърдите си и тихо заплака.
— Всичко е наред, Джон, всичко е наред — не спираше да нарежда тя. Целуна косата му, сякаш бе дете, и започна да се моли.
Тълпата се раздели зад нея, но тя не забеляза. Браг се приближи с изкривено лице и падна на колене до тях. Един поглед му бе достатъчен, за да види, че Джон е мъртъв. Миранда му говореше. Той се изправи и се огледа.
— Холистър я докоснал — каза му някой. — Джон тръгна да го убие.
Браг чуваше само една свързана мисъл в главата си: Отмъсти за Джон. Убий Холистър. Той го познаваше — бивш сержант от гвардията, човек, който си търсеше белята, обикновено я намираше и й се наслаждаваше. Холистър стоеше на десетина крачки разстояние, под същия онзи дъб, подготвен и с пистолет до ръката си.
Браг нямаше време да мисли повече.
Холистър посегна към пистолета, но изобщо не успя да стреля. Чу се изстрел от колта на Браг и Холистър падна безмълвно, улучен в гърдите, убит мигновено. Двама мъже се приближиха до него, за да проверят дали диша. Браг автоматично прибра пищова в кобура си, а сетне бавно се обърна и погледна Миранда и Джон.
Бет Крофт се опитваше да издърпа Миранда. Тя плачеше тихо, все така прегърнала главата на мъжа си. Браг огледа тълпата и срещна погледа на Уил Крофт и на още един плантатор.
— Моля ви, погрижете се за Джон — рече той. — Сложете го във фургона му. Аз ще закарам него и Миранда обратно до ранчото им призори.
Той се извърна. Нощта трептеше от тихи, шокирани коментари и плача на Миранда. Той влезе в гората. Мъката му извираше от дълбините на душата му, където бе затворена в малък, стегнат възел. Той трябваше да е сам, преди да изригне и да го обсеби.
36
Браг се спря пред вратата на спалнята на Миранда с вдигната ръка, за да почука. Поколеба се. Тя не бе излизала от стаята си цял ден, както и предишния, освен за да присъства на погребението. Той бе страшно разочарован, когато Бианка го уведоми, че тази вечер тя ще вечеря в стаята си, разочарован и разтревожен. Но колкото и да уважаваше правото й на скръб в мир и уединение, имаше някои въпроси, които трябваше да обсъдят. Освен това искаше да успокои страховете й за бъдещето — тя не може да не бе помисляла за това.
Той почука. Не чу нито звук отвътре, докато тихият глас на Миранда не му каза да влезе. Той прекрачи прага мълчаливо, а очите му веднага я откриха на леглото. Седеше подпряна на възглавницата, с нощница и халат, изпита и бледа. Косата й бе пусната и падаше на гъсти кичури по раменете й, а под очите й се бяха образували сиви кръгове. За момент се изненада, че го вижда и той видя как малката й ръка стиска чаршафа и го свива на топка.