Устата й зяпна от изненада.
— Това е сурова земя, Миранда, в случай, че не си го разбрала. Не можеш да живееш тук сама като вдовица. Нуждаеш се от мен и от името ми за закрила. Ще се оженим другата седмица.
Миранда възкликна и се отпусна обратно на възглавничката си, изумена.
Браг излезе, като тръшна вратата зад гърба си. Рамката на вратата се разтресе и потрепери след него.
37
Миранда стоеше пред огнището и гледаше подскачащите пламъци. Объркването и шокът й стихваха. Не изпитваше й страх — не се боеше от Браг. Той смяташе да се ожени за нея и тя го познаваше достатъчно добре, за да знае, че каквото и да каже или да направи тя, няма да има почти никакъв ефект. Той бе властен човек, който бе свикнал да получава това, което иска. А какво значение имаше? Ако не беше Браг, тя бе сигурна, че баща й щеше да я омъжи за някой друг. Може би при следващия му избор няма да попадне на някой толкова грижовен и внимателен като Джон. Браг поне познаваше. И го уважаваше. Той й вдъхваше чувство на сигурност и закрила така, както никой преди това в целия й живот. Тя бе сигурна, че ще е в безопасност като негова съпруга — та кой би дръзнал да посегне на жената на един тексаски рейнджър?
Тя си мислеше, че и това няма значение, че той се жени за нея с очевидно нежелание, задето бе дал дума на Джон и заради някаква апахска етика. Познаваше го достатъчно добре, за да знае, че не е злобен или жесток. Никога не би я наранил — а не беше ли това най-доброто, на което можеше да се надява в един мъж? Тя отказваше да си мисли за факта, че ще трябва да споделя леглото му, за болката, която щеше да й донесе това. А може би той смяташе това да е само фиктивен брак?
Тя се опита да не вижда Джон в танцуващите пламъци. Както обикновено се изпълваше с вина само като си мислеше за него. Тя знаеше, че е виновна за убийството му. Обвиняваше себе си. Никога преди не бе ставала причина някой да бъде наранен. Тя се бе оказала средството за смъртта на съпруга й. Това я измъчваше. И което бе по-лошо, тя му бе отказала любовта, която той толкова отчаяно искаше от нея. Бе го разочаровала в леглото. Не му беше истинска съпруга — и това бяха последните му дни на тази земя. Смазващата вина не изчезваше. Всички смятаха, че тя скърби. Всъщност до известна степен бе така, но само колкото би тъгувала за нов приятел, който внезапно е починал. Обаче това не бе скръбта на съпруга по съпруга й, на жена по мъжа й. Тя просто се чувстваше смазващо отговорна за смъртта на Джон.
Но в едно нещо нямаше да участва, реши тя твърдо, и решимостта й се засилваше. Нямаше да опетни паметта на Джон и да го направи за посмешище пред всичките му приятели, като се омъжи една седмица след погребението му. О, не. Това не беше прието, съвсем не, и тя нямаше да отстъпи по въпроса.
Миранда се поколеба, завърза отново халата си по-здраво и се запита дали е прилично да се разхожда по нощница на долния етаж. Но това си беше нейният дом. Тя отиде до вратата и слезе по стълбите.
Браг вдигна поглед безизразно, когато тя почука на отворената врата на кабинета. Очите му бяха присвити и златистото сияние на огъня в каменната камина придаде още жар на топлия им блясък. Той отпи от брендито, което държеше.
— Да не би да търсиш компанията ми? — в думите му се усещаше сарказъм.
Миранда присви устни и затвори вратата зад себе си. Застана решително пред него, като се чудеше кой е най-добрият начин да подхване темата.
Слаба усмивка заигра по устните и в очите му.
— Имам чувството, че не търсиш компанията ми. Съкрушен съм. Какво ти тежи на сърцето, Миранда? Да не размисли за сватбата ни?
Тя не обърна внимание на сухия му, леко подигравателен тон.
— Не, капитане, ще се оженя за теб. Но не другата седмица.
Той повдигна вежда и сложи чашата си обратно.
— Не ли?
— Отказвам — рече Миранда с равен тон, като започваше да се плаши от хладното му държане. — Това е скандално. Казваш, че не било неприлично и че на никой нямало да му пука. Е, на мен ще ми пука. За мен е неприлично!
Браг изглеждаше развеселен.
— Ти винаги ме изненадваш, принцесо, когато показваш рогцата си.
Тя не обърна внимание на обидата.
— Как очакваш да преживееш цяла година, неженена, в тези земи? В тази къща? Ще бъдеш обградена от ухажори и като си вдовица, Миранда, мнозина няма да имат съвсем чисти намерения. Това не е прието. Няма и да го бъде. Аз не съм променил решението си. — Той взе чашата с бренди, сякаш я бе отпратил.
— Чуй ме, грубиян такъв! — извика тя. — Нямаш ли никакви чувства към мъртвия си приятел? Как можеш да си толкова студен и коравосърдечен! Как…
Той стана, хвана я доста силно и тя извика. После съвсем леко отпусна ръка.