През нея преминаха сладостни и вълнуващи усещания, който никога преди не бе изпитвала. Тя отвори уста, притисна се към него, а ръцете й се обвиха около врата му. Тогава той я притегли силно към себе си, като прехвърли едното си бедро връз нейното, а устата му стана настойчива. Езикът му проникна през устните й. Тя простена от удоволствие, като се запита смътно как е могла някога да смята това за отвратително. Усещаше как сърцето му бие бързо и неравномерно срещу гърдите й — а дали не бе нейното сърце? Той хвана главата й отзад с една ръка, като я задържа неподвижна, за да може по-добре да се впие в устните й. Тя се изопна нетърпеливо насреща му. Не можеше да мисли, можеше единствено да усеща.
Ръцете му бяха навсякъде, обхождаха раменете й, ръцете й, гърба й. Тя възкликна от изненада и искаше да протестира, когато той хвана едната й гърда и я обви с ръка, но приливите на наелектризиращо удоволствие, които преминаха през нея сринаха всяко подобно намерение. Тя чу странен звук — беше се изтръгнал от нейните устни. Браг изстена силно, като потърка дланта си по втвърдяващото й се зърно. Тя се изви още повече в ръката му.
Той я претърколи под себе си и легна с цялото си тяло върху нея. Един предупредителен глас се опита да пробие мъглата от виното и чувствената наслада. Той се бе наместил толкова интимно срещу нея, че тя усещаше твърдата му, гореща мъжественост да се притиска в корема й и болката, която й донесе бе сладка и болезнена и много, много настойчива. Целувката му бе жарка. Хълбоците му се преместиха срещу нейните. Бедрата й се разтвориха и той вмъкна своите между тях, раздалечавайки ги. Хвана я по-здраво.
— Миранда — прошепна той на пресекулки. — Скъпа, трябва да спрем, иначе ще те обладая още тук, сега. — Той отново я целуна, бавно, като подръпваше с уста долната й устна. Изстена. Тя се притисна към него. С голямо усилие той се отскубна и се изправи.
Отдръпването на топлината и допира му бе като заливане със студена вода. Очите й се отвориха и Миранда го видя да стои и да я гледа с толкова жаден поглед, че тя не можеше да преглътне. Не можеше да диша, не можеше да се помръдне. Можеше единствено да го гледа в отговор.
39
Браг си подсвиркаше глухо, докато прекосяваше поляната между къщата на работниците и тяхната. Настроението му бе чудесно, духът му — още по-бодър. Той се засмя на глас, като се чувстваше повече от самодоволен — почти надут. Замисли се за настъпващата вечер, за целувките, които щеше да открадне. Ухили се още по-широко. Опита се да не мисли за сватбената си нощ, която бе чак след седмица. Не, шест дни. Едвам щеше да изтрае.
Бе размразил Ледената принцеса. Миранда се бе стопила.
Той влезе в къщата и закрачи към кухнята, като изненада двете жени.
— Кога е вечерята? — попита той Елена, като я гледаше как нарязва прясно опечения, горещ хляб. Той помириса една огромна тенджера с яхния, а после взе една лъжица, за да я опита.
— Много скоро, сеньор — отвърна му Елена, като чакаше реакцията му.
— Господи, яденето е страхотно! Миранда още ли спи? — Той се чувстваше малко глупаво. От следобеда не можеше да възпре мислите си за нея — плътски, естествено. Държеше се като момче, на което му предстои да спи с първата жена в живота си.
— Да.
Браг се обърна и се запъти нагоре по стълбите. Почука на вратата, заслушан напрегнато в звуковете, идещи отвътре. Миранда му каза да влезе.
Той нахълта ухилен.
— Здравей, принцесо. Мислех, че ще проспиш вечерята.
Тя бе облечена само по долна риза и фуста, протегна се към халата си и свенливо го облече.
— Мислех, че е Бианка — промълви тя. Не го погледна в очите.
Тя бе прекалено изкусителна. Браг стигна до нея с две крачки. Преди тя да може да се помръдне, той я бе взел в обятията си, като я притегли интимно към себе си, а устата му търсеше нейната. Нямаше нищо лениво или спокойно в тази атака. Тази жена съсипваше всичкия му контрол, всичкия му разум.
Той остана като тряснат, когато Миранда застина, а после започна да се бори. Браг повдигна глава, но не я пусна.
— Какво е това? — попита той объркан.
— Да вървим — извика тя. — Мили боже! Нямаш ли никакви маниери, никакви чувства? Капитане! Пусни ме. — Очите й хвърляха огън, а бузите й пламтяха.
Той я пусна, все така объркан.
— Миранда…
— Как смееш да се отнасяш с мен като с някоя уличница! — извика тя, явно разстроена и гневна.
Той се втренчи в нея.
— Ама…
Лицето й се сбърчи.
— Че как иначе? Този следобед аз се държах… като някоя уличница… — Тя се извърна, а гласът й секна.
Реакцията му бе незабавна.
— Не, Миранда, не си причинявай това. — Той я хвана за раменете изотзад, но тя се отскубна от него. — Миранда!