Джон поне бе богобоязлив човек. Въпреки думите му, че всъщност е протестант, той идваше с нея на служба… макар и само, за да я ощастливи. Ала Браг определено бе еретик. Трябваше ли да не обръща внимание на това? Ами заплахата му — понеже си беше точно това: заплаха. Ако тя можеше да го покръсти, трябваше да го стори толкова потайно, че той дори да не разбере какво прави. О, боже!
Мекият му, мелодичен смях наруши мълчанието.
— Май наистина съм те шокирал.
— Само малко — отвърна тя.
41
— Обявявам ви за мъж и жена — рече напевно отец Мигел. — Можете да целунете…
Миранда съзнаваше много добре всяка дума, която произнасяше свещеникът и още по-силно усещаше присъствието на мъжа, застанал до нея. Браг бе облечен в черен смокинг с чисто бяла риза и сива вратовръзка. Изглеждаше неудобно в официалните си дрехи. Тя усещаше близостта му, равномерното му дишане, присъствието му, топлината на тялото му. Когато надяна на пръста й златната халка, толкова проста и семпла, тя усети прилив на щастие. Ала това чувство бързо се изпари. Преди да успее да осъзнае факта, че е омъжена за този енигматичен, властен рейнджър, той я бе притеглил към себе си. Без капка приличие устата му се сля с нейната. Целувката не бе нежна и внимателна. Докато устните му играеха настоятелно върху нейните, твърди и напористи, тя усети как той се разтърси. После я пусна. Улови я, когато тя леко се олюля, като хвана едната й ръка и здраво я задържа до себе си.
Църквата ехтеше от тишина.
Нямаше гости в знак на уважение и траур към Джон — само двойката младоженци, отец Мигел и двамата рейнджъри, Пекос и Лейкли. Пекос предаде булката. Те се приближиха с усмивки, за да поздравят двойката.
— Дяволски късметлия си — казваше хилавият и върлинест Пекос. Беше се ухилил.
— Тъй е — рече Браг, което обърка Миранда. Ръката му сега бе обгърнала собственически рамото й.
— Поздравления, мадам — рече Лейкли.
— Благодаря — внезапно Миранда се почувства необяснимо изтощена.
— Мадам, ако ми позволите да го кажа, вие сте най-хубавото момиче, което съм виждал, истина ви казвам — рече галантно Пекос, ухилен до уши.
Тя се усмихна.
— Благодаря, Пекос.
— И ако старият капитан някога ви омръзне, само ми кажете. Ще се радвам да ви услужа.
Този път тя се изчерви.
— Добре ли си? — прошепна Дерек в ухото й, а дъхът му бе топъл. Приятен гъдел пробяга по гръбнака й.
— Малко съм уморена, Дерек — призна тя.
Той се засмя.
— Я повтори това.
Тя бе озадачена.
— Малко…
— Не, името ми — погледът му бе толкова топъл и толкова настойчив върху лицето й, че тя усети как бузите й отново се обагрят.
— Престани, наистина — промълви тя.
— Толкова си срамежлива — рече той дрезгаво. — Искам пак да те целуна… Но мисля, че ще припаднеш от срам.
— О, не, моля те! — Миранда бе истински разтревожена. Бе достатъчно лошо, че Джон едва бе изстинал в гроба си. И тя все още съзнаваше много добре причините за този брак — дълг, отговорност. Новият й съпруг щеше да се възползва от ситуацията, ако отново я целунеше. Тя нямаше да го позволи. За щастие, той изглежда само я подкачаше.
Естествено Браг знаеше, точно както и всички останали, надяваше се тя, че това е брак, който й дава протекцията на името му и това бе всичко.
Те се върнаха в хотела и Дерек каза:
— Миранда, ще те изпратя горе, но после ще те оставя за малко. Ще пийна едно-две с момчетата.
— Чудесно — рече Миранда, като не искаше нищо друго, освен да свали тази лилава копринена рокля и да се вмъкне в леглото. Защо бе толкова необяснимо изтощена?
Браг я изпрати до хотела и я придружи до апартамента им на горния етаж.
— Няма да се забавя — обеща той, като отвори вратата, но после се протегна към нея.
Отново я изненада. Тя отвори уста, за да протестира. От нея не излезе нито дума. Вместо това той хвана главата й с голямата си ръка, докато устните му се спуснаха върху нейните, а езикът му изследваше пространството, което тя му отпусна. Заляха я приливи на светкавична топлина, а после, също толкова внезапно, той я пусна.
— Ще се върна скоро — рече той, без да се усмихва. В гласа му имаше дрезгава нотка.
Миранда запротестира, но откри, че е застанала срещу затворена врата. Тя сложи длан на гърдите си и се обърна. Сърцето й биеше лудо. Мили боже, той нали не си мислеше… Мислеше си! Очевидно очакваше, че ще консумират брака си!
Миранда се загледа в красиво наредената дневна, без да види дори един детайл от мебелировката. Възможно ли бе Браг да си мисли, че ще спи с нея? Когато Джон бе починал преди не повече от две седмици?