Той сложи шампанското и чашите на масата до камината. Събу ботушите си, свали сакото и шалчето си и се почувства много по-удобно. Сетне запали огъня и го раздуха, докато се разгоря. Изправи се и се обърна, за да погледне жена си.
Миранда се събуди и се втренчи в него. Имаше изненадан и уплашен вид.
Сърцето му започна да се топи от жар и това усещане се разстла навсякъде.
— Здравей — рече той тихо и се усмихна. „Самото съвършенство,“ хрумна му нелепо. Освен това отбеляза, че се е завила до врата. Той отиде да запали една свещ и я занесе до шкафчето до леглото й.
— Какво… какво правиш?
Всичките му запаси от воля бяха изразходени, за да не я сграбчи в обятията си и да я обладае. Предната седмица, когато тя бе толкова близо и той знаеше, че е негова, но не можеше да я докосне, бе същински ад. Той се чудеше дали да не си легне с някоя жена, без значение коя, само за да облекчи част от огромната си нужда. Бе отпратил Бианка с истинско раздразнение още първата нощ, когато доведе Миранда вкъщи с трупа на Джон. Освен това бе прям. Нямаше намерение да спи с Бианка под носа на бъдещата му съпруга.
— Приготвям се за лягане — отвърна той и се почуди дали това е собственият му глас — бе странно нежен и внимателен.
Миранда се изправи в леглото.
— Какво?
Той се вгледа в грозната, детинска нощница.
— Искам да захвърлиш това нещо.
За момент тя се обърка.
— Какво? За какво говориш? Какво искаш да кажеш с това, че се приготвяш за лягане?
Той забрави за нощницата — щеше да й купи сто други, дори това да го разори. Прозрачни, дантелени одежди, които да подчертават красотата и, вместо да я скриват.
— Това е и моята стая — промълви той, като се опитваше да не обръща внимание на прилива на кръв в слабините си. Ръцете му се плъзнаха зад нея, откриха панделката на плитката й и я отвързаха.
Тя се дръпна назад.
— Дерек! Какво…? Престани!
Той бе освободил косата й и тя се спусна на великолепни, гъсти кичури около деликатното й овално лице. Браг долови паниката в гласа й. Защо се боеше? Не можеше да е от него? И другият въпрос — беше ли научила какво е страст? Той се изправи и се премести до шампанското, благодарен за слабата светлина. Не искаше тя да забележи колко е нетърпелив. Осъзна, че все още е недокосната — не бе научила радостите на любовта. Това подхрани възбудата му. Той щеше да е човекът, който да я научи.
Застанал с гръб към нея, той наля две чаши шампанско. Ръцете му леко трепереха. Взе чашите и седна до нея в леглото, като й подаде едната. Виолетовите й очи бяха огромни на трепкащата светлина на свещта.
— Вземи — промълви той.
— Не мога да повярвам — каза тя слисана. Взе чашата и решително я остави на тоалетната масичка. — Какво ти става?
Браг премига при негодуванието в тона й.
— Моля?
— Шампанско? Би ли ми казал какво точно празнуваме?
Той имаше чувството, че тя му е зашлевила плесница и седна по-изправено, а удоволствието му се попари.
— Това е първата ни брачна нощ — рече студено той, за да прикрие болката, която изпита.
— Забрави ли причината за този брак? — гласът й бе само изумен шепот.
На лицето му се изписа гняв. Той пресуши шампанското и запрати чашата в камината. При звука на разбитото стъкло Миранда подскочи. Той я хвана за ръката и я придърпа към себе си.
— Отказвам да деля леглото ни с призрак, Миранда.
Тя извика и той отпусна ръката си.
— Нашето легло ли?
— Да, по дяволите. Не ми пука колко си го обичала, животът продължава и нашият започва сега, тази вечер. — Той заглуши протеста й с целувка, а страстта му изригна в бурята, която искаше да овладее, като я държеше здраво, прекалено здраво. Като отвори устата й насила, той я целуна толкова силно, че зъбите му се отъркаха в нейните. Той пъхна езика си вътре, като я принуди да легне по гръб и я покри със собственото си тяло.
Той бе толкова близо до точката, когато нямаше да може да се владее, а не искаше да стане така. Но бе достатъчно трезв, за да осъзнае, че тялото й се вдървява като дъска под него, докато тя започна да се бори. После се замята диво, макар че силата й бе направо жалка. Той рязко я пусна и скочи ма крака, отстъпвайки. Бе ужасен от себе си и вбесен от нея, от всичко.
— Обичала ли бе Джон?
— Как смееш! — извика тя с блестящ поглед.
— Как смея ли? — попита той, запъхтян като животно. — Как смея какво? Как смея да взема това, което е мое ли?
— Само фиктивно — изписка тя. — Ти каза, че се жениш за мен, за да ме защитиш, не за да ме изнасилиш!
Той я изгледа шокиран, а желанието му рязко стихна.