Той продължаваше да я държи за китката и се усмихна, а златните му очи бяха някак странно грейнали.
— Глупаче такова — промълви той.
— Моля те — рече тя, като едвам дишаше. По погрешка бе погледнала надолу и водата бе увеличила и отразила тази негова мъжка част, която сякаш се протягаше към нея. Тя не можеше да повярва, че изобщо е имала нещо такова в себе си. Нима Джон е бил толкова голям?
Внезапно Браг поиска тя да узнае истината — това беше толкова важно.
— Снощи нямаше друга жена, Миранда. Не желая друга и искам да ти бъде съвсем ясно. Разбираш ли?
Думите му, сега толкова сериозни, я накараха да го погледне в очите. Тя отново поруменя, вбесена, че я е хванал да се взира в него, а после осъзна какво й е казал. И бе необяснимо развълнувана.
— Но къде беше?
— Напих се — прошепна той и затвори очи. Искаше я — сега. Бе й обещал три седмици траур, но го направи само защото бе достатъчно честен, за да признае, че е права. Независимо какво бе мнението й, той притежаваше чувствителност. Но ако се измъчваше по този начин, нямаше да удържи на думата си…
— Защо не се преоблечеш и не ме изчакаш долу — предложи й той.
Като си отдъхна, Миранда измъкна ръката си и бързо прекоси стаята, усетила очите му върху себе си. Чак след като затвори вратата, тя осъзна, че изпитва нещо, което подозрително прилича на разочарование. Но това бе абсурдно, разбира се.
44
Следващите два дни минаха изключително бавно. Браг го нямаше по цял ден, понеже яздеше с мъжете. Тя имаше чувството, че това му харесва. С изненада усети, че се чувства самотна и че няма търпение той да се върне. След първата им нощ вкъщи той бе пропуснал вечерята три пъти, за нейно голямо разочарование. Тя оставаше долу, уж погълната от някоя книга, като го чакаше и искаше да го види поне за няколко минути, преди да си легне. Той всеки път изглеждаше изненадан, а после зарадван, но се държеше подобаващо, като я изпращаше горе с кратка целувка по бузата.
Миранда не си признаваше, че допирът на устните му върху кожата й има някакъв ефект. Тя бе в траур за мъжа си. Освен това бе отгледана като добре възпитана английска дама и набожна католичка. Само фактът, че не бе свикнала с докосването му караше тялото й да изтръпва — от ужас, не от нетърпение.
Тя бе очарована, когато този ден той се върна рано следобед и се усмихна ведро на влизане.
— Прибираш се рано! — засия тя.
Браг се спря, а по чертите му премина странно изражение. После се ухили, а ъгълчетата на очите му се набръчкаха по очарователен начин.
— Харесва ми как звучи това, принцесо — каза той. — Уморих се от боба и от момчетата. — Той се заизкачва по стълбите. — Кажи на Елена да надмине себе си тази вечер, моля те.
Миранда усети някакво топло вълнение, като го гледаше как се качва по стълбите с леки и грациозни стъпки, без да си личи, че цял ден е работил. Тя уведоми Елена, че Дерек ще е тук за вечеря, а после се забърза към стаята си, за да се преоблече. Искаше да си сложи нещо специално, нещо, което щеше да му хареса и което не бе виждал преди.
Роклята, която избра бе наситено, жизнерадостно тюркоазна — цвят, който й седеше поразително. Имаше голямо деколте — почти неприлично, помисли си тя. Ушита бе от прекрасна тафта с големи, широки пол и. Бе оставила косата си пусната, като бе превързала през челото си панделка от същия плат. Синьото правеше очите й по-пурпурни, тъмни и тайнствени, почти черни. Неизвестно защо лицето й бе поруменяло и пламтеше.
Браг си пийваше бренди в кабинета, когато тя се спря на прага. Той веднага скочи на крака, а погледът в очите му веднага й подсказа, че напълно одобрява избора й. Той се усмихна, все така загледан в нея, а топазените му очи заблестяха.
— Ти си неподражаема.
— Благодаря.
Тя се поклони. Преливаше от радост — всичко на света престана да съществува в този момент, освен мъжа, който стоеше пред нея и това, че той я оценяваше.
— Гладна ли си? — попита той, като я хвана за ръка.
— Умирам от глад — отвърна тя.
— Това е страхотно! Имаш ли нещо против, че съм облечен така?
— Разбира се, че не, Дерек, това е домът ти! — Тя наистина го мислеше и той се усмихна. Бе облечен в чистите си дрехи от шевро, мокасини и обикновена ленена риза, разкопчана на врата. Тя бе свикнала със стила му на обличане — той му отиваше. Заради нея Дерек сваляше пистолетите и ножа си вечер, когато тя бе в къщата.
Седнаха и Бианка им сервира печено свинско, кнедли, сладки картофи, зеле и моркови в сладък сос. Браг напълни чашите им с червено вино и после вдигна своята.
— За теб, Миранда.
Думите му, толкова прости, бяха произнесени тихо, ала погледът му бе така настойчив, че бе почти изнервящ.