— Можем да се справим — ухили се един здрав, но тънък рейнджър. Лук Хелис очакваше битката с нетърпение.
— Аз ще изведа жена си от разгара на действието — Браг вдигна поглед, когато Пекос се появи и повтори казаното. После попита:
— Колко са?
— Петдесетина воина и десетина пленници.
— Аз видях четири, заедно с Миранда. Ако някоя индианка се бие, умъртвете я. Всички останали жени и деца да не се докосват.
Браг натърти на последното. По принцип не убиваха индианки и децата им, но понякога се случваше при самоотбрана. Полът нямаше нищо общо с това — една разярена индианка можеше да бъде толкова смъртоносна, колкото и един воин.
— На конете — рече той тихо.
Почти като един, рейнджърите се подчиниха.
Индианците така и не разбраха какво им се случи. В един момент цареше мир, сутрешната тишина се нарушаваше само от игривите викове на дечурлигата, а в следващия гърмяха пищови, падаха мъже, пищяха жени и плачеха деца. Рейнджърите нахлуха като ураган, без да обръщат внимание на жените и децата и погнаха воините като диви животни. Изненадани, малцина съумяха да направят нещо повече от това да хвърлят някои нож. Всичко свърши за няколко минути.
Браг бе тръгнал в галоп към Миранда през морето от колиби още в самото начало на атаката. Навсякъде около него трещяха и димяха оръдия и се надигаха викове на ужас и агония.
— Миранда!
Тя стоеше замръзнала до колибата.
— Миранда — извика той и тя го чу.
Лицето й се проясни. Стигна до нея и я вдигна на седлото, без да намаля хода. Като изви главата на коня, той се обърна, за да намери убежище в гората. Първата му грижа бе безопасността на Миранда. Не искаше да е застрашена, но с практичното си око забеляза, че битката е към края си. Конят тръгна обратно по пътя, от който беше дошъл, а после изрева с дивия, зловещ звук на ранено животно.
Браг разбра, че конят му е улучен още преди смразяващия рев и скочи от седлото с Миранда в ръце, когато големият звяр се строполи. Те се претърколиха по земята, невредими.
— Добре ли си? — попита той, като погледна в очите й, а лицето му бе на сантиметри от нейното.
— О, Дерек! — тя се притисна в него.
Сега не беше време за това и той се изправи, като я дръпна на крака, докато мелето около тях стихна. Той веднага усети опасността и скри Миранда зад гърба си. Видя Чавес и извади пистолета си.
Ала пистолетът на Чавес вече бе изваден. Браг бе достатъчно бърз, така че изстрелът на Чавес само го одраска по врата, макар че от малката рана потече кръв. Собственият му изстрел изобщо не уцели и Чавес избяга и се скри зад една колиба. Браг не се помая. Спусна се след него.
Спря се до колибата, заслушан, но край него се разнасяха толкова много звуци — стенания и хлипове, тропот на коне, дрънкане на мундщуци и скърцане на кожа. Той се опита да блокира шума и се напрегна да чуе нещо. Подаде глава иззад колибата и се отдръпна точно когато Чавес стреля.
Остават му още три изстрела, помисли си Браг. Чавес имаше петпатронен пистолет и той се усмихна нетърпеливо. Браг се спусна напред, като стреляше с колта си. Чавес се затича към дърветата. Браг го улучи в бедрото и Чавес падна.
Браг се втурна с всички сили през откритата поляна. Чавес се претърколи, а металът в ръката му проблесна. Браг залегна на земята. Изстрелът изобщо не го доближи. Браг стана и нарочно стреля. Бе достатъчно близо, за да не може да не уцели. Улучи пистолета на Чавес и той отхвръкна с въртеливо движение от ръката му. Браг бавно се изправи, като свали оръжейния си колан и го захвърли настрана.
— Ставай, Чавес! Стани!
Двама рейнджъри се приближиха с колтове в ръка.
— Капитане?
— Никой да не се намесва — рече Браг, без изобщо да ги погледне, приковал поглед в Чавес, който се изправяше на крака. Той тръгна напред и се спря само на десет крачки от него. Усмивката му бе хладна и безмилостна.
— Ако успееш да ме убиеш, може и да оживееш.
— Имаш предимство, амиго — заяви Чавес спокойно. — Аз съм ранен, забрави ли?
Браг отново се усмихна, извади ножа си и преди някой да успее да помръдне, го заби в бедрото си — точно там, където бе улучил Чавес.
Миранда извика.
Чавес се усмихна.
Браг се намръщи.
— Пекос — рече той, без да поглежда към никой друг, освен Чавес, — отведи я оттук.
Той чу Пекос да потегля с коня, а Миранда да протестира и да хлипа, без да спира да повтаря името му.
Чавес скочи, като се възползва от разсейването. Ножът изникна в ръката му. Браг отскочи назад, но не преди една кървава черта да обагри ризата му от шевро на гърдите. Те предпазливо започнаха да се обикалят един друг.