На Миранда не бяха й останали сълзи. Тя се претърколи настрана и затвори очи, но спомените бяха силни, живи. Отказваха да си тръгнат. Постоянно изплуваха от дълбините на съзнанието й и се появяваха в кошмарите й. Ала винаги можеше да разчита на Браг, който да я прегърне, да й прошепне нежни, сладки думи и да прогони тези ужасни сънища. Тя бе свикнала да спи с него и мислеше, че никога повече няма да иска да спи сама.
Донесоха водата за ваната й и заедно с нея прислужничката донесе и един ефирен халат от бяла вълна с розови панделки по края. Тя поръча обилна вечеря, като си помисли, че когато Дерек се върне, ще бъде гладен. После дълго се кисна във ваната. След като се изми и изсуши, тя наметна халата върху голата си кожа. Не беше прозрачен, но сякаш полепна по гъвкавите й контури. Миранда не забеляза. Чувстваше се толкова добре, облечена с нещо различно от еленова кожа.
Тя ядеше с апетит, когато Браг се върна и хвърли няколко пакета на леглото.
— Вечеряш без мен? — попита той, като дойде до нея и й залепи целувка по устата, преди дори е мигнала. Тя се изненада — той не я бе целувал от онзи път, до потока, преди няколко дни. И… се зарадва.
— Има достатъчно за двама — успя да каже тя и за момент тялото й сладостно затрептя.
— Виждам — ухили се той, а после седна насреща й и я загледа.
— Как мина? — Тя започна да му сервира, понеже той просто си седеше на мястото.
— Миранда — започна той, а после доби неуверен вид. Тя го погледна спокойно.
— Какво има? О! Друга задача ли? — Тя се опита да не покаже голямото си разочарование.
— Не, нищо подобно. По дяволите! — Той пъхна ръка в джоба си и извади малка кадифена кутийка.
— Не е много — рече той, като направи физиономия. — Аз не съм богат като Джон. Всъщност, като изключим земята ми, аз съм направо беден. Но… ето.
Миранда взе кутията и го погледна.
— Дерек, ти си богат. Сега притежаваш всичката собственост на Джон.
Той махна с ръка.
— Тя си е твоя. Ще я отвориш ли?
Внезапно Миранда се усмихна. Щяха да обсъдят въпроса по-късно. Тя отвори кутийката. Вътре имаше аметистов медальон във формата на сърце, който висеше на нежна златна верижка.
— Красив е! — каза тя искрено. Наистина бе трогната.
Точно като цвета на очите ти е — рече той, поглеждайки я.
— Би ли ми го сложил? — попита тя усмихната, като се изправи. Приближи се до него, вдигна косата си и се обърна с гръб.
Той см пое дълбоко дъх. Не можа да се въздържи. Искаше я така, както никога не бе искал друга жена и тя бе тук, пред него, облечена в толкова ефирна, прилепнала роба и се сети, че под нея не носи нищо. Вместо да гледа врата й, той забеляза, че се е втренчил в стегнатото й задниче и ръцете му, по своя собствена воля, се спряха на хълбоците й. Тя възкликна.
Той мразеше начина, по който тя се скова отбранително. Бързо закопча синджирчето около врата й. Дължеше на бижутера кажи-речи всяка кожа, която щеше да улови тази зима, но не му пукаше. Мразеше да ловува като трапер, но щеше да го направи. Искаше му се да може да й подари диаманти и рубини.
Тя се обърна, за да го погледне и се усмихна.
— Благодаря ти още веднъж. Страшно ми харесва.
Той искаше да й каже, че я обича, но никога преди не бе изричал тези думи и знаеше, че тя не споделя чувствата му. Просто не можеше да й каже, не още.
— Благодари ми с целувка — рече той вместо това. Тя изглеждаше изненадана.
— Целувките ми не са толкова лоши. Всъщност никога не съм срещал жена, която да не ги харесва. Дори и ти.
Тя леко поруменя.
— Дерек, аз…
— Искам само целувка — рече той нежно, като плъзна ръце около нея. — Знам, че ти трябва време и ще ти го дам. Но целувките не болят. Ако се отпуснеш, бас държа, че ще ти харесат.
Очите й се насълзиха.
— Толкова си мил.
— Не е чак толкова лошо за един див варварин, а? — Той се усмихна, а ъгълчетата на очите му се набраздиха.
Тя обви врата му с ръце.
— Взимам си думите обратно.
— Не можеш — промълви той и сведе лице.
Тя посрещна устните му и устите им само леко се докосваха. Толкова беше трудно да не стегне ръце около нея, да не направи целувката по-дълбока, да не я хвърли на леглото и да я обладае. Но се удържа. Мразеше страха й. Искаше нейната любов. Той стрелна езика си навън, за да опита долната й устна и тя потрепери. Надяваше се да е от удоволствие. Страстта му причиняваше болка. Отдръпна се с мъка от нея.
На вратата се почука и той си отдъхна, а може би се разочарова — не знаеше кое от двете. Пусна момчето, което донесе топла вода. Миранда скромно отстъпи зад масата, докато момчето изпразни студената, като я хвърли през прозореца и напълни ваната отново. Браг му подаде едно пени и започна да се съблича. Помисли си тягостно, че топлата вода няма да помогне на състоянието му.