— Може би сега ти е времето да кажеш една-две молитви. — Той бе ядосан, обезсърчен. Какво щеше да прави, ако тя имаше дете от Чавес? Как би могъл да е баща на дете, заченато от мъж, изнасилил и наранил жена му? Той се отдалечи и механично дооскуба пуйката.
Но се замисли над думите й. Възможно бе да не е бременна. Нелепо бе да се разстройва сега заради нещо, което не можеше да контролира. Но бе по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Погледна към нея. Тя бе приведена над кожата и шиеше бързо и методично. Беше му обърнала гръб. Той усети пристъп на жал и подтик да я защити.
Не можеше да види лицето й, но така бе по-добре. Миранда бе пребледняла и напрегната. Не заплака, но устата й трепереше и издаваше душевните й терзания.
58
Щастието й се изпари. Тя бе напрегната и уплашена и чак сега осъзна колко честита е била известно време.
Първо Дерек й се ядоса, че не му разрешава да упражнява съпружеските си права. От онзи следобед, когато я бе помолил да го остави да я люби, той спеше навън — безмълвен знак, че е сърдит. Тя бе толкова потисната, когато той избра това средство да предаде неодобрението си, че не можа да го погледне в очите на другия ден.
След това последва провал след провал от нейна страна. Тя толкова искаше да го зарадва и да е добра съпруга! Не знаеше защо, но това се превърна в най-важното нещо в живота й. Нощем отчаяно й липсваше успокоителното му присъствие в леглото. Искаше да изчисти дивеча, за да бъде по-добра съпруга, но той се изсмя на жалките й усилия, на слабостта й.
И сега кипеше от гняв заради вероятността да е бременна.
Миранда не искаше пак да спи сама. Той изчезна, след като изчисти дивеча. Тя напълни пуйката с царевица и билки, а после я опече във фурната, която Дерек й направи в една дупка, недалеч от откритото огнище. Омеси пресен хляб, свари ориз за пуйката и опече зайците за някой друг ден. Когато му уши панталоните и изми лицето си, той най-сетне се завърна от където бе ходил.
Навън все още беше светло, макар че скоро слънцето щеше да залезе. Той бе плувнал в пот, сякаш се бе занимавал с много активна физическа дейност. Тя го гледаше напрегнато как влиза в лагера им и погледите им се срещнаха. Усмихна й се.
— Господи, тук мирише страхотно — рече той. — Подуших тази пуйка и плънката от две мили разстояние. Ей сега ще се изкъпя.
Миранда се отпусна малко, абсурдно зарадвана от неочаквания комплимент, като се молеше да не е препекла пуйката. Засуети се около огъня, докато той се върна от потока. Опита се да не го гледа, докато се приближаваше, чисто гол. Какъв великолепен мъж беше. Дерек взе изпраните дрехи, които вече бяха изсъхнали, но малко твърди и си обу панталоните. Наметна една риза и се приближи до огнището бос.
Ядоха мълчаливи. Дерек винаги имаше апетит и тази вечер не беше изключение. Тя виждаше, че е потънал в мислите си. Мрачни мисли ще да са, помисли си тя. Но той й се усмихна и похвали яденето. Пуйката беше малко попрепечена, помисли си тя, но съвсем малко. Готвенето й се подобряваше. Тя щеше да му бъде добра съпруга, беше си обещала това. Знаеше, че не е бременна. Беше се помолила, както й предложи той. Освен това се помоли той да дойде в леглото им довечера.
Внезапно Дерек скочи на крака.
— Какво има? — попита тя, като се обърна и погледна в посоката, в която се бе загледал той. Видя кълбо дим да се вие на известно разстояние. Първото й чувство бе ужас. Наоколо имаше други хора, индианци!
Дерек се засмя.
— Погледни само! — възкликна той.
— Дерек, какво смяташ, че е това? — попита тя разтревожено.
— Апахите — отвърна той. — Моят народ.
Тя зяпна.
Той направи много малък огън и скоро малка струйка дим се изви към небето. Взе едно одеяло и раздуха пушека на кълбета, изпращайки сигнали с дима.
Миранда се слиса.
— Какво правиш?
— Казвам им кой съм. Не искаме да ни убият, докато спим.
Тя го изгледа. После погледна кълбетата, които изпращаше нагоре, изумена, че някой може да си говори с пушечен код. Погледна сигналите, изпращани от апахите.
— Какво казват те?
Браг не продума дълго време. После се засмя.
— Това са хората на брат ми, Миранда. Това е кръгът на Наджилкхисе.
— Брат ти ли? Наджилкхисе?
— Аз имам полубрат — обясни Дерек, като изгаси малкия си огън. — Майка ми беше омъжена за баща му, после овдовя и се ожени за моя. Баща му беше вожд, както и той.
— Не знаех, че имаш останали живи роднини. Значи той е изцяло индианец.
— Да. Ще ида да го видя утре или вдругиден. — Той й се усмихна. — Бих искал да те заведа, ако нямаш нищо против.
Миранда потрепери, може би от ветреца и настъпващия мрак. Мислеше си за бруталните команчи. Дерек сякаш й четеше мислите.