Выбрать главу

Гесий, разбира се, не можеше дори да си въобрази имперския статут за себе си, но канцеларът можеше да натъкми наследяване — или да се опита да го направи, — което да гарантира оставането му в ядрото на имперската власт. Съвсем нямаше да е за първи път имперски евнуси да уредят делата по наследството.

Боносус, вслушан в скучните речи на колегите си — вариации на тема „скръбна загуба“ и „но неизбежна“, — махна на един роб за чаша изстудено вино и се зачуди кой ли би приел облога му.

Чаровно русокосо момче — от Карч в далечния север, ако се съдеше по цвета — му донесе виното. Боносус му се усмихна и загледа разсеяно след младия красавец, докато той се връщаше към близката стена. Отново прехвърли наум отношенията си с Далейните. Никакви конфликти, доколкото знаеше. Две общи — и изгодни — вложения в кораб за подправки до Испахани преди няколко години, и двете уредени от него. Жена му бе донесла, че поздравявала госпожа съпругата на Флавий Далейн, когато се срещали в баните, предпочитани от двете, и че тя винаги й отвръщала вежливо и по име. Това беше добре.

Очакваше, че тази сутрин ще спечели Гесий. Че неговият патрициански кандидат ще се издигне като император десигнат и евнухът ще запази поста си на имперски канцелар. Съюзената власт на канцелара и мощта на най-богатата фамилия в Града бяха повече от достоен противник за амбицията на Адраст, колкото и префинено да беше държането му и колкото и сложни мрежи на разузнаване да беше заплел главенстващият службите. Боносус бе готов да рискува значителна сума в тази афера, стига да намереше кой да приеме.

По-късно той също щеше да има повод вътрешно да е благодарен — сред целия хаос, — че него ден един залог не се състоя.

Докато отпиваше от виното си, Боносус видя как Гесий, със съвсем лек изящен жест с дългите си пръсти, помоли Орадий да му се даде думата. Видя как президът на сената поклати глава като улична марионетка в знак на мигновено съгласие. „Купили са го“, реши той. Адраст също щеше да има свои поддръжници. Несъмнено и той скоро щеше да поднесе своята реч. Наистина ставаше интересно. Кой ли щеше да успее по-здраво да изстиска нещастния сенат? Никой не се беше опитал да подкупи Боносус. Зачуди се дали трябва да се чувства поласкан, или обиден.

След като поредната досадна елогия в прослава на мъртвия, трижди въздигнат, пресветъл, пренесравним император стигна до баналния си край, Орадий махна почтително към канцелара. Гесий отвърна с изящен поклон и тръгна към белия мраморен кръг на оратора в центъра на мозайката на пода.

Но преди канцеларът да започне, откъм вратата отново се чу тропане. Боносус се обърна с очакване. Моментът бе съгласуван забележително добре, забеляза той с възхищение. Безпогрешно всъщност. Зачуди се как го е постигнал Гесий.

Но не Флавий Далейн влезе в залата.

Вместо това един изключително възбуден офицер от градската префектура съобщи на заседаващия сенат за изригналия сарантийски огън и за смъртта на един аристократ.

Имперският канцелар пребледня, изглеждаше видимо състарен. Сенатори и роби го отведоха до близката скамейка пред погледа на втрещения от изумление презид — или пък беше блестящо актьорско изпълнение. А после височайшият сенат на империята за втори път чу рева на тълпата зад грубо насилваните врати.

Този път имаше разлика. Този път се крещеше само едно име, а гласовете бяха яростни и предизвикателно властни. Вратите се от метнаха с трясък и уличният живот на Града се изля в сената. Боносус отново видя цветовете на фракциите от Хиподрума и на безброй гилдии, отново видя дюкянджии, улични продавачи, кръчмари, теляци от баните, гледачи на животни, блудници, занаятчии и роби. И войници. Този път имаше войници.

И само едно име бе на устата на всички. Народът на Сарантион даваше израз на волята си. Боносус се обърна инстинктивно и видя как канцеларът пресуши чашата си на една глътка. Гесий си пое дълбоко дъх, изправи се без чужда помощ и отново тръгна към мраморния кръг на оратора. Цветът на лицето му се беше върнал.

„Свети Джад — помисли Боносус, умът му се въртеше бясно като колело на обърнала се колесница. — Възможно ли е да толкова бърз?“