Оставил беше жена си и сина си да спят в жилището им над дюкяна и вървеше предпазливо към Хиподрума — нощем улиците на Града бяха опасни, както бе имал поводи да се убеди. Още много време имаше до изгрев слънце; бледата чезнеща луна беше на запад към морето, рееше се над кулите и куполите на Имперския прецинкт. Фотий не можеше да си позволи да плаща за място за сядане при всяко идване на надбягванията, да не говорим за сенчестите части по трибуните. Само десет хиляди места се предлагаха безплатно за гражданите в ден за надбягвания. Онези, които не можеха да си купят, чакаха.
Когато стигна под надвисналия тъмен зид на Хиподрума, две-три хиляди души вече стояха на открития площад. Само това, че е тук, възбуди Фотий, прогони остатъците от сънливостта му. Той припряно извади синя туника от торбата си и я навлече на мястото на обичайната си кафява, а тъмнината и бързината му спестиха свяна. Присъедини се към група други, облечени като него. Беше направил тази единствена отстъпка пред жена си, след като изяде пердах от привърженици на Зелените преди две години, по време на особено разгорещения летен сезон: носеше невзрачно облекло, докато стигне до относителната безопасност на своите Сини. Поздрави неколцина от тях по име и те го посрещнаха с радостни възгласи. Някой му подаде чаша евтино вино, той отпи глътка и пусна чашата нататък.
Вече продаваха списъка на надбягванията с предвижданията кой ще победи. Фотий не можеше да чете, тъй че не се изкуси, макар да видя как неколцина други дадоха по два медни фола за лист. Насред Форума един Свят шут, полугол и вмирисан, си беше оградил място и вече ревеше на тълпата за злините, които носели надбягванията. Имаше добър глас и беше доста забавен… стига да не стоиш срещу вятъра. Улични продавачи вече продаваха фурми, кандарийски пъпеш и печено агнешко. Фотий си беше увил буца сирене и комат от хлебната порция за предния ден, но бе твърде възбуден, за да изпитва глад.
Недалече, близо до техния вход, Зелените се бяха струпали в също толкова голяма тълпа. Фотий не успя да зърне Папио стъкларя, но знаеше, че ще е там. Беше се обзаложил с него. С идването на утрото започна — както обикновено — да се чуди дали не е проявил прекомерна самонадеяност при залога. Онзи дух, дето го беше видял, и то посред бял ден…
Нощта бе кротка като за лятото, с лек вятър откъм морето. По-късно, щом почнеха надпреварите, щеше да е много горещо. В обедната почивка обществените бани щяха да са пълни с народ, както и кръчмите.
Зачуди се дали не трябваше да се отбие в някое гробище на път за насам, с плочка с проклятие срещу първия колесничар на Зелените, Скорций. Тъкмо младият Скорций най-вероятно днес щеше да застане между Асторгус и неговите седем последователни триумфа. Беше наранил рамото си при падане посред надпреварите предния път и се беше състезавал, когато Асторгус спечели онези великолепни четири поред в края на деня.
Фотий го беше яд, че този тъмнокож младок с едва покарала брада от пустините на Амуз — или откъдето там беше — може да е такава заплаха за любимия му Асторгус. „Трябваше да купя плочката с проклятие“, помисли си със съжаление. Преди два дни един чирак от ленената гилдия го бяха наръгали с нож в една пристанищна каупона1 и тъкмо го бяха погребали: идеална възможност за хората с таблични да потърсят застъпничество на гроба на умрелия от насилие.
Знаеше се, че това прави написаните проклятия по-силни. Фотий реши, че трябва да вини само себе си, ако Асторгус днес се провали. Представа си нямаше как ще плати на Папио, ако загуби. Реши да не мисли за това, нито как щеше да го посрещне жена му.
— Само Сините! — ревна той изведнъж. Няколко десетки гласа подеха вика му.
— Ууу! Долу! — последва очакваният отзив от другата страна на улицата.
— Ще ви спукаме гъза! — изрева някой до Фотий и всички се разсмяха. Бледата луна вече се беше скрила зад Имперските дворци. Зората идеше, Джад в колесницата си се изкачваше на изток от черното си пътуване под света.
А после щяха да препуснат колесниците на смъртните — в прослава на божието име, и щяха да препускат през целия този летен ден в святия град Сарантион. И Сините, ако Джад възжелаеше, щяха да триумфират над миризливите Зелени, които, както знаеха всички, не бяха с нищо по-добри от варвари или от езичниците басаниди, или от киндатите дори.
— Вижте! — рязко извика някой и посочи.
Фотий се обърна. Чу маршовите стъпки, преди да види войниците, появили се като сенки от сенките през Бронзовата порта в западния край на площада.