Гроба Господен в Йерусалим и Негово светейшество Теофил III, патриарх Йерусалимски, в годините, които Бог е отредил той да Му служи на трона в тази Патриаршия.
Сред множеството храмове извън стария Йерусалим, свързани с мисията на Иисус Христос в града, в паметта на поклонника се събира твърде много информация от библейската история и съвремието. Освен това религиозната столица на Израел през последните петдесет години се е разпростряла толкова, че границите между някогашните селца и хълмисти райони са заличени. Йерусалим е нараствал, като е свързвал чрез домостроителство и съвременна промишленост някогашни селища.
От външната страна на крепостната стена, изградена през XVI век от Сюлейман Великолепни, пред Дамаската порта бяха събрани разноезични групи за пешеходна обиколка на стария град. На малките мюсюлманчета, седемдесетгодишни, екскурзоводът разпалено разказваше за подвига на мюсюлманските завоевания в Израел и техните светини. На друга група от Англия екскурзоводката обясняваше, че през тази врата е влязъл Иисус Христос в Йерусалим, от нея започва „Пътят на страданията“; счита се също, че оттук е излязъл апостол Павел на път за Дамаск и мисията му… И при акцента на различните важни събития всички поклонници, големи и малки, очакваха нетърпеливо да се срещнат със светостта на своята вяра, събрана в отломки и храмове в стария град зад крепостната стена.
Манастирът „Кръвната нива“ се намира на място извън пределите на някогашния Йерусалим. Тук са били заровени трийсетте сребърника, хвърлени в храма след разкаянието на Юда Искариотски. „Първосвещениците прибраха сребърниците и казаха: не бива да се оставят в църковния ковчег, защото са цена за кръв. И като направиха съвещание, купиха с тях грънчаревата нива, за да погребват странници, затова и до днес тая нива се нарича кръвната нива…“ (Матей 27:6–8).
Храмът „Кръвната нива“ е на височина. В него има и скална пещера, откъдето апостолите са се разбягали поради страх, щом узнали, че Христос е предаден. В дола жителите на града са хвърляли някога боклука си. От него се разнасяли огън, дим, зловоние, напомнящи описанието на огнената геена, та мястото се считало нечисто, прокълнато.
На хълма в пещерата след шейсетгодишно подвизаване в юдейската пустиня в IV век пристигнал свети Онуфрий Велики. Той толкова дълго се молил на Бога да отмени гнева Си към прокълнатото място, че от скалата избликнала чиста вода… От нея вярващите християни си наливат с молитва.
Тук се виждат гробниците на стотици богомолци от стари времена, пристигнали в Йерусалим, за да останат завинаги в него. Прозорците и вратите на днешния манастир „Кръвната нива“ са боядисани в кървавочервен цвят — заради Христовата кръв, продадена от Юда за 30 сребърника…
Цялата Гетсимания със старите маслинови дървета, където Иисус се е молил да Го отмине горчивата чаша, остават незаличими в съзнанието. Така е навярно, защото тук вярващят търси у себе си Христос, но неволно открива и Юда Искариотски, който понякога Го предава… На мястото, където е била последната Иисусова молитва, в края на IV век, в годините на управление на император Теодосий Велики, е била издигната християнска базилика. Останки от нейните стени могат да се видят в съвременната католическа „Църква на страстите Христови“, известна също като храм на „Всички нации“. По височината на хълма е внушителният руски храм, посветен на Мария Магдалина, от която Иисус е изгонил седем бяса, затова тя най-дълбоко повярвала в Него.
В по-ниската част на Гетсимания е храмът с гроба на Света Богородица. Счита се, че в последните дни от живота си Божията майка е била в дома на св. Йоан Богослов на отсрещния хълм Сион, където тя е починала. Но е погребана в Гетсимания… В храма, на няколко метра зад нейния гроб, е чудотворната икона „Св. Богородица Йерусалимска“. Този шедьовър на иконографията и милостта събра през 2001 г. в храма „Св.
Александър Невски“ в София стотици хиляди богомолци от цялата страна, за да измолят от небесната Майка нещо значително за себе си и семейството си… Ден преди тръгване към Израел ми съобщиха, че майка ми е настанена в интензивно отделение на болницата с инфаркт. Тук, пред йерусалимската икона помолих Небесната царица да запази майка ми жива, за да се видим отново! При своите молитви към невидимото човек обикновено не получава отговор веднага. Но нищо не може да отмени истината, която видях за секунди: след усърдната ми молитва очите на Богородица трепнаха, тя леко се усмихна и разбрах, че ще помогне! Веднага щом излязох вън, съобщих тази вест по джиесема в България, но не получих радостни вести за изхода на инфаркта. Започнах да повтарям по телефона възбудено: „Но Света Богородица се усмихна, тя невинаги отговаря веднага и никога не мами — ще помогне!“…