Когато се върнах в София, чух добрата вест — майка ми е вече вкъщи, без опасност за живота.
Недалече от Гетсимания, в маршрута на пешеходната поклонническа обиколка, посетихме Горненския манастир „Св.
Богородица Казанска“ — мястото, където Дева Мария се е срещнала с Елисавета, майката на св. Йоан Предтеча. Това беше неголям, старинен руски храм, откъдето всички купуваха кръстчета и икони на достъпна цена. Молитвите, пазаруването продължиха около час, а в това време на специални столове седнаха две възрастни схимонахини — Мария и Севастиана. Схизмата е висок духовен подвиг на въздържание от всички страсти на плътта; тя се постига в безмълвие, в постоянен пост и молитвена връзка с Бога. Сестра Мария беше по-млада, все още жизнена и общителна. Но сестра Севастиана, приведена от старостта, с избледнели зеници, наметнала на раменете специално покривало за духовната й степен, започна да чете имена на хора, записали се тук за здраве. След всяко име изговаряше „Спаси, Господи!“… Бързо научихме, че тази някога млада, хубава, двайсет и три годишна девойка, е пристигнала в Йерусалим преди шейсет години на поклонение и повече никога не се върнала в родината си — заради близостта с небесния си Жених Христос, Когото обикнала повече от всичко на света.
Срещуположно на Гетсимания се вижда хълмът Сион, където са станали две важни събития от християнската история:
Стаята, в която Иисус установява тайнството причастие сред Своите апостоли: „И като взе хляб и благодари, преломи и им даде, казвайки: това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен. Също взе и чашата след вечеря, като рече: тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива“ (Лук. 22:19–20).
Тук е горницата — свидетел за слизането на Светия дух във вид на огнени езици над апостолите по време на Петдесетница и създаването на новата Христова църква (Деян. 2:1–43).
Днес на хълма Сион е една от най-внушителните католически базилики „Успение на Света Богородица“, в приземния етаж на която има чудесно изработена скулптура от дърво с естествени размери: Божията майка е неотразимо красива и миротворяща. По традиция сутрин и вечер в храма се извършват служби; след тях се чете молитва за мир, известна като „Дъга над Кръста“ — символ за помирение между Бога и хората. Молитвата е кратка, преведена е на френски, немски, английски и се предлага на посетителите, за да участват (ако желаят) в общото моление: „О, Господи, изпрати Твоя мир над светия град Йерусалим и над целия свят! Запази го дълбоко в сърцата на всички хора, защото Твоят Божествен мир е мирът, който светът не може да ни даде. Твоят мир освобождава всички, които са в мрежите на физическо и психическо насилие, дори жертвите. Ние сме безсилни да свидетелстваме пред многото форми на агресии и несправедливост, на войни, на социални и дори лични прегрешения в нашия живот. Господи, изпълни света със Своето могъщество, с Дух на любов и справедливост. Помогни ни да съдействаме на Твоята воля за мир чрез думи и дела в съгласие с радостта и благополучието на хората, които ни окръжават. Ние те молим, Господи, на любовта и вярата. Ние те хвалим и благодарим за всичко.
Амин!“
В руските и гръцките манастири на Израел срещахме млади, симпатични момичета и момчета, избрани от Иисус Христос. Същото изискване за пожизнено безбрачие се изисква и в католическите манастири. Не защото Бог иска лишения от обичайното за човека семейство, а защото Христос ги свързва в ново християнско семейство. В един от православните манастири видях млада послушница, която преди да бъде въведена в монашество, везеше неголям тъмен плат с цветни конци и пошиваше думи. Попитах я какво означават думите, а тя прочете: „Твоите рани нося на тялото си, Христе.“ Онези, които могат да се отрекат от себе си заради Него, са единици.
За тях са в сила блаженствата, които човешката душа би могла да изпита в земното и небесното царство. Разбира се, че и тези Христови избраници доказват верността си чрез устойчивост при изкушения — както е бил изкушаван и Сам Той.
Винаги, когато съм чела за къпалнята Витезда при Овчи порти, за чудото на Иисус Христос, излекувал със слово болния от 38 години, съм искала да видя този извор, сравнявайки го с познати обществени басейни или бани. Не само съм искала да видя чудодейното място, а да доведа при него всички приятели, неизлечимо болни от детство. Тъй като аз не успявах да ги излекувам със слово, допусках, че при целебния извор Витезда Иисус Христос ще ги вдигне от одъра на страданието. Срещата с новозаветната къпалня в днешния Йерусалим, в дъното на която сред руини се виждаше само мътна вода до глезените на краката, разочарова очакването ми, но ме задължаваше да бъда трезва. Въпреки пресъхналите дълбини на някогашната йерусалимска Витезда трябваше да продължавам да вярвам, че водата на целебните извори по света съществува, защото Христос е жив. И Той продължава да извършва Своите чудеса чрез вода и хляб, чрез човешка ръка и милост… Както е казал Ангелът на жените при Гроба Господен: „Защо търсите Живия между мъртвите? Няма Го тук, но възкръсна; припомнете си какво ви бе казал, когато беше още в Галилея…“ (Лук. 24:5–6)