Около обед центърът на Назарет е мъка за автобуси, коли, пешеходци. Разтоварихме се светкавично пред светофар на двеста метра от католическия храм на Благовещението. Докато вървяхме по каменния калдъръм, видяхме петдесетина мъже, събрани за обща молитва пред джамията почти до „Благовещение“. Молещите се викаха. Надвикваха се сякаш искаха да заглушат шума на улицата. Звучеше ни странно, а трябваше да разберем този пъстър свят, единен в своето делнично и духовно многообразие. Не трябва да питаме защо сме различни. Трябва да помним едно — обичаме се!
„И словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца.“
Много пъти разрушавана, надграждана и престроявана, огромната църква на Благовещението за последен път е издигната през 1969 г. Как е изглеждал домът на Йосиф преди повече от 2000 години, вече трудно можем да си представим.
Няколко метра под земята е направен макет на раннохристиянски дом (Йосифов), а върху бяла мраморна маса е изписано на латински verbum caro hic factum est (тук словото стана плът). Според преданието има две версии за мястото, където архангел Гавриил е съобщил на Дева Мария, че ще роди Син от Светия Дух. Първо той й се явява в дома на нейния годеник, преди да се събере с него. Втория път се явява край кладенеца, на 500–600 метра от дома, докато е наливала вода.
Днес на мястото на извора, под старо маслиново дърво, е издигната белокаменна чешма, наречена Марииният извор, и е превърната в християнски символ на Назарет. През последните години водите са каптирани и са отведени към православния храм на Благовещението, откъдето вярващи християни си наливат вода, за да отпиват от нея с вяра…
На кое място е донесъл благата вест Архангел Гавриил?
Когато съвременният поклонник намери две църкви, посветени на едно събитие, започва сам да прозира, че Бог наистина е навсякъде и светозарните Му ангели могат да се явят по всяко време, на всяко място, за да изпълнят повелята Му.
В католическия храм на Благовещението млада жена от нашата група се поклони пред мраморната маса с надписа, а като се отстрани от нея, докосна корема си: „И аз получих благата вест, че ще стана майка. Това ще бъде събитие за цял живот в семейството с мъжа, когото обичам.“ Друга жена се помоли за своята дъщеря, семейна от девет години, но все още без дете. Един мъж се засмя и попита: само жените ли имат право на добри вести? И той иска да му се случи нещо знаменателно в живота, после продължи да се моли за здраве и вразумление на сина си, „тръгнал по лошия път на наркотиците“. Молитвеният свят на вярващия човек е безсловесен, рядко се изговаря на глас, защото Бог приема нашите мисли и копнежи, за да ни ги върне, въплътени в живота.
Над свещената маса в най-ниския етаж на храма има втори етаж с останки от раннохристиянска църква със запазени мозайки. Тук са надгробия на мъченици от III век, поискали да останат завинаги на свещеното място. Има спомен от църква, изградена през XII век… Днес интериорът на католическия храм от 1969 г. изглежда необичайно модернистичен за традиционния храмов възглед. Но за нас остана най-важен гласът на молитвата, отправена на това място. Всички се молихме за блага вест, каквато Бог отреди.
Ако някой е пропуснал да забележи надписа на крайпътната табела, няма да се досети, че вече се намира в Кана — селцето, където някога Иисус Христос е извършил първото Си чудо, като е претворил водата от шест каменни делви във вино по време на сватба… В съвременното арабско селище Кана живеят християни и мохамедани, което може да се разбере от религиозните храмове — джамии и църкви.
Двата храма, посветени на Христос, са строени в края на XIX в. Католическият (на Францисканския орден) е изграден върху развалини на древна юдейска синагога с разкрит надпис на арамейски език и мозайки. Православният гръцки храм ни посрещна със следобедна жега. Беше любопитно, че художникът е зографисал стенописите в двора, изобразяващи сватбата в Кана, не с каменни делви, споменати в Евангелието на Йоан, а в традиционни древногръцки керамични съдове за вино. Затова пък от двете страни на иконостаса, специално съхранени, бяха показани две каменни делви от Христово време, в които вероятно се е извършило чудото. На висока маса се предлагаха мостри на опаковано в кутии по две бутилки вино (или четири малки). На цветния етикет се вижда маса с пируващи на трапеза и надпис „вино от Кана Галилейска“. Две бутилки — десет долара. Някои хора от групата си купиха по две бутилки, други — по четири. По-бедните поклонници казаха, че в България вече са напълнили бъчви с домашно вино.