Когато отвори вратите на залата, Попър веднага разпозна тримата мъже, стоящи около масата в центъра й. В средата беше Великия Мъдрец, облечен във величествена млечнобяла роба. Отдясно седеше единият от наемниците — костюмиран заклинател, чието лице, обрамчено от катинарче, изглеждаше много умислено. Другият мъж на масата беше дългокос воин — носеха се слухове из Храма, че този мъж е личен бодигард на Великия Мъдрец.
След като вниманието и на тримата беше насочено към току-що дошлия страж, той се прокашля и поклони.
Великия Мъдрец му кимна и рече:
— Добре си дошъл. Сигурно носиш много важна вест, защото наредих на служителите в Храма да не ни безпокоят, тъй като готвим важен експеримент.
— Изключително много се извинявам, но идвам директно от портите на Храма и не съм чул за заповедите ви! — отвърна объркано стражът. — Ще ви оставя сега, а по-късно, когато свършите, ще се върна с вестите.
Костюмираният мъж моментално изгуби интереса си към пазача и започна да изследва внимателно някакви пергаменти и свитъци. Великия Мъдрец мълча известно време, явно преценявайки какво да прави, след което се обърна отново към стража.
— Говори сега. Експериментът е дълъг и ще отнеме много време, а може би вестите са важни.
— Благодаря ви, ваше Върховенство! — рече Попър и започна с делови тон. — Слугите на Мрачния Господар са проникнали снощи в Ковачево и са всели смут сред жителите му. Имало е боеве и палежи по улиците. — При тези думи костюмираният вдигна глава от свитъците и изгледа ужасен стража. Телохранителят също изглеждаше притеснен. Нещо в изражението на тези мъже караше Попър да мисли, че те вече знаят какво се случва.
— Продължи! — подкани го Великия Мъдрец.
— Новините идват от някакъв полицай, който е водил схватка със съществата. Той пристигна тази сутрин. Беше болнав и твърдеше, че са го нападнали с магия. Донесе този меч, твърдейки, че принадлежи на полуживите бойци. Затова и дойдох — да ви го предам, заедно с вестите.
Попър извади меча от канията и тогава се случи нещо, което стражът не очакваше.
Стийл, който невероятно добре познаваше огромния двуостър меч на Скар, скокна от мястото си, сграбчи оръжието от ръцете на стража, след което го изблъска:
— Къде е този полицай? Заведи ме веднага при него. Трябва да го разпитаме.
Попър се окопити и запази самообладание. Вместо да се подчини на зеленоокия двуметров гигант, пазачът обърна въпросителен поглед към Великия Мъдрец.
— Заведи го веднага при човека от Ковачево! — рече Роландан и после се обърна към Стийл. — Искам на секундата да ми докладваш какво си научил.
След няколко мига двамата мъже вече слизаха обратно по стъпалата.
Видял, че стражът и високият войн се отдалечават към вътрешния двор на храма, Скар реши, че е време да влезе в залата…
Когато ветеранът пристъпи вътре, завари само Великия Мъдрец и костюмирания мъж, убил Обелиск със заклинание на Кралския път. Сега Скар имаше добра възможност да огледа детайлно лицето на чародееца. Но ветеранът не очакваше вихъра от спомени, който нахлу в главата му. Спомени, които се завихряха толкова стремглаво, че Скар не можа да се овладее и припадна. Картините тепърва се заразстилаха в съзнанието му…
„… Очакваха го във вечерната зала, където фамилията провеждаше и специални заседания. Скар мразеше тези формални семейни вечери. Мразеше всяка етикеция и прилежност, която трябваше да спазва, но нямаше как да отсъства — все пак беше един Хоумс. Син на една от най-влиятелните фамилии в Кралството, притежаваща замъка Студена Роза и владееща най-китните градчета — областта Райска градина.
Младежът почти беше навършил двадесет години и животът беше пред него. Щеше да стане влиятелен благородник, а и вече беше обещаващ боец. За съжаление, баща му получи сърдечен удар преди няколко седмици и не успя да се пребори със смъртта. Скар се дразнеше, че е принуден да присъства на поредната официална вечеря, заедно с омразния си брат и съветниците на семейството.